Дейвид Балдачи - Тотален контрол

След миг се обърна, за да се измъкне навън. Куршумите го улучиха в гърдите. Погледна убиеца си в очите и по лицето му се изписа изумление, после гняв. Успя да го улови за ръкава, но веднага се свлече на пода.

Убиецът взе дискетата, паднала до трупа на Куентин Роу, и излезе от стаята.

Куентин Роу и Нейтън Гембъл лежаха съвсем близо един до друг — бяха по-близо откогато и да било приживе.

Сойър надигна глава над прикритието си и огледа стаята. Останалите живи наемници бяха захвърлили оръжията си и излизаха с вдигнати ръце. Командосите изскочиха и след секунди ги проснаха на пода по очи, с белезници на китките. Сойър съгледа труповете на Роу и Гембъл. След това чу стъпки — някой тичаше по терасата пред френските прозорци. Обърна се към Сидни и извика:

— Погрижи се за Рей. Представлението още не е приключило.

Втурна се навън.

Когато Сойър хукна по брега, вятърът, снегът и пръските морска вода го заблъскаха от всички страни. Лицето му беше окървавено и отекло. Ръката и гърдите го боляха, дишаше на пресекулки. Спря за малко, колкото да махне тежката защитна жилетка, притисна с ръка счупените си ребра и продължи. Пясъкът затрудняваше движенията му. На два пъти се спъна и падна. Успокояваше го фактът, че този, когото искаше да настигне, имаше същия проблем. Носеше електрическо фенерче, но не искаше да го използва, поне засега. Няколко пъти стъпи в ледената вода, защото тичаше досами вълните. Гледаше надолу и следваше стъпките по пясъка.

След малко стигна до висока скала. Такива имаше много по крайбрежието на Мейн. Докато се чудеше как да се изкатери, видя стръмна пътека, която се виеше нагоре по скалата. Заизкачва се по нея с изваден пистолет. Вълните се разбиваха някъде долу и го заливаха със ситни капчици. Дрехите му залепнаха за тялото. Продължаваше напред въпреки всичко. Пътеката ставаше все по-стръмна, вече едва дишаше. Погледна към океана — черен и безкраен. Насочи фенерчето си към ръба на скалата.

Лъчът освети мъжа изцяло. Той примижа и вдигна ръка, за да предпази очите си.

— Какво правиш тук? — Гласът на Сойър беше хрипкав, но отчетлив.

Франк Харди се вторачи в него. Неговите дрехи също бяха подгизнали, косата му беше разрошена от вятъра.

— Лий? Ти ли си?

— Не е Дядо Коледа, Франк — изсумтя Сойър. — Отговори на въпроса ми.

Харди пое дълбоко въздух.

— Дойдох с Гембъл за някаква среща. Каза ми да се кача горе, защото имал да урежда свои лични неща. След това започна пукотевицата. Махнах се оттам по най-бързия начин. Ще ми кажеш ли какво става?

Сойър поклати глава с възхищение.

— Винаги си умеел да мислиш бързо, Франк. Затова беше добър агент. Между другото, ти ли уби Гембъл и Роу или Гембъл те изпревари с Роу?

Харди го изгледа мрачно и присви очи.

— Франк, извади пистолета, много бавно. Хвани го за цевта и го хвърли в океана.

— Какъв пистолет, Лий? Нямам оръжие.

— Пистолетът, с който застреля един от хората ми и започна престрелката. Хайде, няма да повтарям, Франк.

Харди извади бавно оръжието си и го хвърли от скалата. Сойър измъкна от джоба си цигара и я мушна между зъбите си. След това извади запалка и я вдигна нагоре.

— Виждал ли си такава, Франк? Гори, ако ще и наоколо да има ураган. С подобна свалиха онзи самолет.

— Не знам нищо за онзи самолет — отвърна Харди ядосано.

Сойър запали цигарата си и дръпна продължително.

— Не си знаел за самолета, това е вярно. Но знаеше за всичко останало. Сигурен съм, че дори си получил от Нейтън Гембъл чудесна премийка. Дадоха ли нещо от милионите, за чието изчезване от банката обвини Джейсън Арчър? Подправил си подписа му много добре, не мога да отрека.

— Ти си луд! Защо му е на Гембъл да краде собствените си пари?

— Не ги е откраднал. Най-вероятно ги е пръснал по многото си банкови сметки из целия свят. Чудесно прикритие. Кой би заподозрял? Сигурен съм, че освен с банковия компютър Куентин Роу се е справил с номера на социалната осигуровка и отпечатъците на Райкър. Джейсън Арчър е имал доказателства за изнудването на Либерман. Искал е да каже на някого. На кого? На Ричард Лукас? Едва ли. Лукас е бил човек на Гембъл. Вътрешен копой.

— На кого е казал? — попита Харди и присви очи.

Сойър дръпна от цигарата и отговори:

— На теб, Франк.

— Точно така. Докажи го.

— Дошъл е при теб, „външния“ копой. Бившият агент от ФБР с десетки блестящи препоръки. Дошъл е при теб, за да извадиш на показ цялата гадост. Само че ти не би допуснал това да се случи, нали? „Трайтън Глоубъл“ е яслата, която те хранеше. Частни самолети, красиви дами, скъпи дрехи… как да се откажеш от тези неща? След това ми устроихте цирк и за всичко накиснахте Джейсън. Сигурно сте се спукали от смях, когато ме изиграхте. Докато си мислехте, че сте ме изиграли. След това обаче ви стана ясно, че няма да се хвана на въдицата, и започнахте да се изнервяте. Ти ли посъветва Гембъл да ми предложи работа, или той сам се сети? Такова наддаване между него и теб… за малко да се възгордея. — Харди мълчеше. — Но това не беше единственото ти представление, Франк.