Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— А Джейсън Арчър?

Харди се засмя.

— Джейсън Арчър беше глупак. Той също искаше пари, както всеки от нас, само че не му стигаше кураж. Не беше като теб и мен. Сънуваше кошмари. — Харди пристъпи напред. — Погледни от другата страна, Лий. Моля те само за това. Започваш работа във фирмата ми следващия месец. Един милион долара годишно. Избор на акции, всичко останало. Ще устроиш живота си.

Сойър захвърли цигарата.

— Франк, искам да ти изясня нещата много добре. Не обичам да поръчвам обяда си на чужди езици и не разбирам от акции. — Сойър вдигна пистолета. — Единственият ти вариант отсега нататък ще бъде между долния или горния нар.

— Не си познал, приятел. — Харди извади дискетата от джоба си. — Ако искаш това, махни пистолета.

— Сигурно се шегуваш.

— Махни го! — изкрещя Харди. — Или ще хвърля всичките ти доказателства в океана. Ако ме пуснеш, ще ти я изпратя оттам, където не можеш да ме настигнеш.

Сойър започна да спуска пистолета надолу, а Харди се усмихна. Сойър видя ухилената му физиономия и отново насочи оръжието.

— Най-напред искам да ми отговориш на един въпрос. Още сега.

— Е?

Сойър направи крачка напред, е пръст върху спусъка.

— Какво стана с Джейсън Арчър.

— Слушай, Лий, какво значение има…

— Къде е Джейсън Арчър? — изрева Сойър заедно с грохота на вълните. — Защото онази жена ще иска да научи точно това и ти ще ми го кажеш още сега. Между другото, не можеш да хвърлиш тази дискета толкова далеч, колкото ти се иска. Рич Лукас е жив. — Сойър лъжеше. Беше видял Лукас проснат в локва кръв. Мълчаливият страж беше онемял за вечни времена. — Искаш ли да се хванем на бас? Аз казвам, че гори от нетърпение да те накисне.

Лицето на Харди стана каменно, когато си даде сметка, че няма шанс да се оттегли незабелязано.

— Заведи ме в хотела, Лий. Искам да се обадя на адвоката си.

Харди тръгна напред, но изведнъж закова на място, защото Сойър бе заел класическата стойка за стрелба.

— Веднага, Франк. Кажи ми веднага.

— Върви по дяволите! Ако искаш, можеш да ми прочетеш правата, но не ми се мяркай пред очите.

В отговор Сойър премести пистолета малко вляво и изстреля един куршум. Харди изрева и вдигна ръка към дясното си ухо, защото куршумът бе отнесъл горната му част. По лицето му потече кръв. Харди се свлече на земята.

— Полудя ли? — Сойър насочи пистолета право към главата му. — Това ще ти струва значката и пенсията, а задникът ти ще гние в затвора, докато пукнеш, копеле такова! — извика Харди. — Ще изгубиш всичко!

— Няма. Забравяш, че и аз знам как да фалшифицирам улики на местопрестъплението, приятелю. — Харди с изумление видя как Сойър извади от чантата на колана си още един пистолет. Показа му го. — Това е пистолетът, който си измъкнал от мен, докато сме се борили. Ще го намерят стиснат в ръката ти. С него ще са изстреляни няколко куршума, което ще докаже зловещите ти намерения. — Сойър посочи към океана. — Не е лесно да откриеш изстреляни куршуми във водата, нали? — Сойър вдигна другия пистолет. — Франк, навремето беше първокласен следовател. Досещаш ли се каква роля ще изиграе този пистолет?

— По дяволите, Лий, недей!

— С този пистолет ще те убия — продължи Сойър спокойно.

— Лий, за бога!

— Къде е Арчър?

— Лий, моля те, престани!

Сойър доближи пистолета на сантиметри от главата му Харди закри лицето си с длани и Сойър измъкна дискетата от треперещите му пръсти. Погледна я и отбеляза:

— Като се замисля, може да се окаже полезна. — Прибра я в джоба си и добави: — Сбогом, Франк.

— Чакай, Лий, ще ти кажа. Чакай! — Харди се задави и погледна мрачното лице на Сойър. — Джейсън е мъртъв.

Думите отекнаха в главата на Сойър като тътен на гръмотевица. Широките му рамене се отпуснаха, усети как и последните му сили го изоставят. Беше почти сигурен, че е истина, но въпреки всичко се надяваше на някакво чудо заради Сидни Арчър и малката й дъщеря. Нещо го накара да се обърне.

Сидни Арчър стоеше на пътеката, на около два метра от него, подгизнала и трепереща от студ. Погледите им се срещнаха в меката лунна светлина, внезапно проникнала през разкъсаните облаци. Нямаше нужда да говорят. Тя беше чула ужасната истина — мъжът й нямаше да се върне.

Изведнъж се разнесе вик. Сойър се обърна, готов да стреля, точно в момента, в който Харди полетя надолу от скалата. Сойър се надвеси леко и видя как доскорошният му приятел и нов враг изчезва в бялата пяна на вълните.

Сойър остана за миг загледан в бездната, после замахна и хвърли пистолета си далеч навътре в океана. При движението гръдният му кош се изви рязко, но той не усети болката от счупените си ребра. Затвори за миг очи, после пак ги отвори и се вгледа в бушуващата стихия.