Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър бръкна в джоба си, извади чифт слънчеви очила и си ги сложи. В тъмнината с тях изглеждаше нелепо.

— Помниш ли ги, Франк? Имам предвид двамата от видеозаписа в склада в Сиатъл. И те бяха със слънчеви очила в тъмното. Защо?

— Не знам — отвърна Харди почти шепнешком.

— Знаеш. Джейсън е мислел, че предава доказателствата си на ФБР. Федералните агенти, поне във филмите, почти винаги са с тъмни очила, а тези, които си наел да изиграят ролята, явно често са ходили на кино. Не си можел просто да убиеш Джейсън. Трябвало е да спечелиш доверието му, за да си сигурен, че не е казал на никой друг. Най-важното е било да вземеш всички доказателства от него. Видеозаписът е трябвало да бъде много качествен, защото е трябвало да го предадеш на нас като доказателство за вината на Джейсън. Имал си само една възможност да го направиш както трябва. Въпреки всичко обаче Арчър е имал някакви подозрения и затова е запазил копие от дискетата, което е изпратил на жена си. Не му ли обеща голяма награда от името на властите? Обеща му, нали? Сигурно си му казал, че това е най-големият капан в историята на ФБР.

Харди мълчеше.

Сойър го погледна и продължи:

— Само че, Франк, без ти да знаеш, Гембъл е имал свой собствен проблем. Артър Либерман се е канел да пропее. Затова босът е наел Райкър, за да убие Либерман заедно с още двеста души на борда на самолета. Сигурен съм, че не си знаел за тази част от плана. Ти само си уредил Арчър да получи билет за Лос Анджелис и след това да смени самолета, така че да се окаже в Сиатъл, за да го снимаш с видеокамера. Рич Лукас е бивш служител на ЦРУ и вероятно познава много хора от Източна Европа, които нямат семейства, нито пък минало. Никой няма да скърби за този, който загина вместо Джейсън Арчър в самолета. Ти лично не си знаел, че Либерман се е качил на самолета за Лос Анджелис или пък че Гембъл е искал да го убие. Гембъл обаче е искал да прехвърли вината за самолета на Арчър и е знаел, че само така ще може да го направи. По този начин босът улучва с един куршум два заека, Арчър и Либерман. Ти ми донасяш видеозаписа и аз насочвам цялото си внимание към Джейсън Арчър, като забравям за Либерман. Ако не се бе появил Ед Пейдж, едва ли щях да се върна отново към него.

Да не забравяме и „Ар Ти Джи“, които бяха обвинени за всичко, така че „Трайтън“ да лапне „Сайбърком“. Казах ти, че Брофи беше в Ню Орлиънс. Ти си разбрал, че е свързан с „Ар Ти Джи“, и си преценил, че той и Голдман могат да довършат това, в което обвинихте Джейсън — че е откраднал информацията и я е продал на „Ар Ти Джи“. Започнал си да следиш Брофи и Голдман, а в подходящия момент си им видял сметката, като си накиснал Сидни Арчър. Защо не? Вече си направил същото със съпруга й. Това е голяма промяна, Франк. От агент на ФБР до участие в мащабен престъпен заговор. Може би трябва да те заведа да видиш останките от самолета. Искаш ли?

— Нямам нищо общо със самолета, кълна се! — извика Франк Харди.

— Знам. Но все пак имаш нещо общо, защото ти уби атентатора, нали?

— Можеш ли да го докажеш?

— Ти сам ми го каза, Франк. — Лицето на Харди замръзна. — В подземния паркинг на „Тайлър, Стоун“, след убийството на Голдман и Брофи. Беше много студено. Аз се обезпокоих, че ниската температура може да затрудни определянето на точния час на смъртта. Помниш ли какво ми каза тогава, Франк? Че проблемът бил както при атентатора. Че климатичната инсталация била изстудила апартамента както тогава, в подземния гараж.

— Е, и?

— Не бях споменавал пред теб, че климатичната инсталация е била включена, Франк. Аз лично я регулирах на нормална температура. Този факт не се споменава в нито един от докладите на ФБР, но дори и да беше, не си имал възможност да ги прочетеш. — Лицето на Харди стана пепеляво. — Франк, ти знаеше, защото тъкмо ти си я включил да изстудява. Когато си научил за самолета, си разбрал, че Гембъл те е използвал. Може би са щели да пречукат Райкър по друг начин, само че ти си изразил желание да свършиш работата. Дадох си сметка за това чак когато се друсахме насам с раздрънканата полицейска камионетка. — Сойър направи крачка напред. — Дванайсет изстрела, Франк. Признавам, че това наистина ме озадачи. Толкова си се ядосал за това, което е направил онзи, че си изпуснал нервите си и си изпразнил целия пълнител в него. Може би все още си запазил нещо от бившето ченге в себе си, а?

Харди преглътна с усилие. Опитваше се да се овладее.

— Лий, всички, които знаят, че съм замесен, са мъртви.