Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Долен лъжец! — Гембъл се опита да се хвърли върху него, но Лукас го задържа.

— Само че Джейсън е научил всичко, докато се е занимавал с архивите в склада, нали? — обади се Сидни.

— Ти, идиот такъв! — избухна Роу и изля омразата си към Гембъл: — Никога не си се интересувал от техниката и това ти изяде главата! Така и не разбра, че писмата ти до Либерман по електронната поща остават записани в архива, дори и да ги изтриеш от твърдия диск! И тази идиотска педантичност винаги когато става дума за пари! Кретен! Защо трябваше да записваш приходите от операциите с Либерман? Всичко това беше в склада! — Роу се обърна към Сидни и добави: — Не исках това да се случи, повярвай ми, моля те.

— Куентин, ако помогнеш на полицията…

Роу избухна в смях и попари надеждите й. Отиде до компютъра и извади дискетата.

— Сега аз съм шеф на „Трайтън Глоубъл“. Току-що придобих единствения актив, който би осигурил по-добър живот за всички нас. Нямам намерение да осъществя мечтата си в затворническа килия.

— Куентин… — Сидни замръзна, защото той се обърна към Кенет Скейлс.

— Направи го бързо. Не искам да се мъчи. Говоря сериозно. — Кимна към Гембъл. — Труповете да се изхвърлят в океана, колкото е възможно по-навътре. След шест месеца никой няма да те помни. — Каза го на бившия си шеф и очите му заблестяха.

Отведоха Гембъл, който не преставаше да ругае и да се дърпа.

— Куентин! — изпищя Сидни, когато Скейлс се приближи. Куентин Роу не реагира.

— Куентин, моля те! — Най-накрая той се обърна.

— Сидни, съжалявам. Наистина съжалявам.

Тръгна към вратата с дискетата в ръка, а когато мина край нея, я потупа леко по рамото.

Вцепенена от ужас, Сидни сведе глава. Когато отново вдигна поглед, видя ледените сини очи, които приближаваха към нея, лишени от всякакви чувства. Огледа се. Всички в стаята наблюдаваха Скейлс и чакаха да видят как ще я убие. Сидни стисна зъби и заотстъпва назад, докато гърбът й не опря в стената. Затвори очи и се опита да си представи дъщеря си. Ейми беше в безопасност. Родителите й бяха в безопасност. При тези обстоятелства не беше в състояние да направи нищо повече за тях. Сбогом, скъпа, мама те обича. Сълзите бликнаха. Не ме забравяй, Ейми, любима!

Скейлс вдигна ножа си и устните му се разтеглиха в усмивка, когато видя блестящото острие. Светлината, която се отразяваше в него, придаваше на метала червеникав блясък. Усмивката му застина, когато видя червената светлина. Беше малка червена точка на гърдите му, с диаметър колкото молив.

Скейлс отстъпи назад, вперил очи в Лий Сойър, който бе насочил оръжието си с лазерен оптичен мерник право към него. Объркани, наемниците видяха карабините, насочени към тях от няколко места — Сойър, Джаксън, командосите, местните полицаи.

— Оставете оръжията, господа, или ще се наложи да търсите мозъците си по пода — изрева Сойър и стисна карабината си по-здраво. — Оръжията долу!

Направи няколко крачки навътре, готов за стрелба. С периферното си зрение видя как Куентин Роу се опитва да се измъкне и веднага насочи оръжието си към него.

— Няма да стане, мистър Роу. Седнете на онзи стол!

Изплашеният Роу се подчини, стиснал дискетата пред гърдите си.

Сойър кимна на Рей Джаксън и каза:

— Хайде, да приключваме. — Тръгна към Сидни, за да я освободи.

В този момент проехтя изстрел и един от командосите се свлече на пода. Хората на Роу се възползваха от момента, за да грабнат оръжията си, и откриха огън. Другите моментално потърсиха прикритие и отговориха. От десетина места затрещяха изстрели. Само след секунда изпочупиха електрическите крушки и стаята потъна в мрак.

Сидни се хвърли на пода и закри ушите си с длани.

Сойър запълзя към нея. От другата й страна се промъкваше Скейлс, стиснал ножа със зъби. Сойър се добра първи и я улови за ръката, за да я изведе на безопасно място. Сидни изпищя, съзряла как острието на ножа разсича въздуха. Сойър вдигна ръка и посрещна удара, но ножът сряза дебелия плат на дрехата му и мускула под лакътя. Сойър изрева от болка, залитна и падна възнак. Скейлс скочи върху него и стовари ножа в гърдите му. Острието не можа да пробие последния модел защитна тефлонова броня и това поражение струваше на Скейлс страхотен юмрук в челюстта. В същото време Сидни заби лакът в гърба му. Скейлс изрева от болка и от разранената му уста отново рукна кръв. Побеснял, оттласна Сидни от гърба си и тя се блъсна в стената. После заби юмрук в лицето на Сойър и отново вдигна ножа. Този път го насочи към гърлото му. Ала Сойър успя да го сграбчи за китката и да се надигне. Скейлс почувства страхотната му сила и разбра, че няма шанс да се справи с нея. Беше свикнал жертвите му да умират, преди да помислят за съпротива, а сега изведнъж откри, че акулата, която е хванал, е твърде голяма за него. Сойър заударя ръката му в пода, докато не изпусна ножа, после заби в лицето му страховит юмрук, който го запрати в средата на стаята с напълно размазан нос.