Дейвид Балдачи - Тотален контрол

В ъгъла Рей Джаксън водеше престрелка с двама от хората на Гембъл. Трима от командосите бяха успели да се качат на вътрешния балкон и при това тактическо превъзходство скоро щяха да спечелят битката. Двама от наемниците вече бяха мъртви, трети береше душа с разкъсана артерия. И един от местните полицаи бе тежко ранен.

Джаксън се канеше да презареди, когато видя как Скейлс се изправя на крака и се втурва към Лий Сойър с вдигнат нож. С гръб към него, Лий се мъчеше да помогне на Сидни да се изправи. Джаксън беше в другия край на стаята. Нямаше време да презареди карабината, нямаше и пълнители за пистолета си.

Ако се опиташе да изкрещи, Сойър нямаше да го чуе сред трясъка от изстрелите. Скочи на крака. Във футболния отбор на Мичиганския университет бе спринтирал стотици пъти, за да улови топката. Сега трябваше да направи спринта на своя живот. Силните му крака го отхвърлиха като пружини и той полетя под свистящите куршуми.

Скейлс беше жилав, но поне с двайсет килограма по-лек от връхлитащото към него туловище. Джаксън го блъсна в гръдния кош, когато ножът беше на педя от гърба на Сойър. Ребрата на Скейлс изпращяха страховито. Тялото му се отдели от земята и се блъсна в дъбовата библиотека, която беше на два-три метра. Второто изпращяване не беше така силно, но то ознаменува оттеглянето на Скейлс от света на живите — с прекършен врат. Тялото му се свлече безжизнено — беше дошъл и неговият ред да погледне към небето с мъртви очи.

Джаксън плати за храбростта си с една огнестрелна рана в ръката и втора в крака. Едва след това Сойър успя да укроти стрелеца с няколко куршума от пистолета си. Улови Сидни за ръката и я издърпа в един ъгъл, зад тежка маса. После се върна за Джаксън, който се бе свил до стената и дишаше тежко. Един куршум се заби в стената на сантиметри от главата му, втори го улучи в гърдите. Сойър изпусна пистолета си, падна назад и се разкашля. Изплю кръв. Предпазната жилетка отново бе спасила живота му, но при удара се бяха счупили няколко ребра. Опита се да стане и разбра, че е почти безпомощен.

Изведнъж откъм обърнатата маса, зад която беше Сидни, проехтяха изстрели. Този, който беше улучил Сойър, изрева от болка. Сойър се обърна към масата и очите му се разшириха от изненада, когато видя Сидни Арчър да мушка все още димящия пистолет в колана си. После излезе от скривалището си и заедно със Сойър довлякоха Джаксън зад масата.

— По дяволите, Рей, не трябваше да го правиш.

— За да не ми дадеш и минута покой от гроба си до края на живота ми ли? Не, Лий, нямаше начин.

Сойър разкъса ризата му и стегна крака над раната. Лицето на Джаксън се изкриви от болка. След това го накара да вдигне ранената си ръка, отпра ръкава и я превърза.

— Куршумът е излязъл, Рей. Ще се оправиш.

— Знам, усетих го. — По челото му се стичаше пот. — И ти си ранен, нали?

— Удари ме в жилетката, няма страшно.

Отпусна се на пода и от срязаната му ръка отново бликна кръв.

— Лий, боже мой! — възкликна Сидни и се вторачи в аленото петно. — Ръката ти!

Свали шала си и го стегна малко над раната.

Сойър я погледна и каза:

— Благодаря. И не само за шала.

Сидни седна до него.

— Слава богу, че се обади. Иначе нямаше да подредим докрай мозайката. Забавлявах Гембъл с брилянтните си заключения, за да спечеля малко време, но бях почти сигурна, че няма да е достатъчно.

Той се отпусна до нея.

— За около две минути изгубихме сигнала от клетъчния телефон. Добре, че го хванахме пак. — Надигна се рязко и болката в ребрата го сряза. Погледна насиненото лице на Сидни. — За бога, ти добре ли си? Дори не се сетих да те попитам!

Тя разтри подутата си челюст.

— Не е нещо, което не може да се оправи с времето и малко грим. — Докосна подутата му буза и попита: — А ти как си?

Сойър изведнъж се стресна.

— Сидни, ами майка ти? Ейми?

Обясни му, че е било запис.

— Копелета — изсумтя Сойър.

Тя го погледна замислено.

— Не знам какво щеше да стане, ако не се бях обадила на повикването по пейджъра.

— Важното е, че го направи. Радвам се, че визитката ти беше у мен. — Усмихна се. — Може би в края на краищата тези технологични боклуци имат някакъв смисъл.

В другия ъгъл на стаята Куентин Роу се криеше зад едно бюро. Беше затворил очи и бе запушил ушите си с длани, за да не чува трясъците, които отекваха навсякъде наоколо. До последния момент не забеляза мъжа, който се приближи зад него и го улови за опашката на тила, вдигна главата му нагоре и после рязко я завъртя настрани. Миг преди да се чуе смъртоносното пукване, видя злокобната физиономия на Нейтън Гембъл. Шефът на „Трайтън“ прескочи безжизненото му тяло. Бе осъществил последната си мечта. Взе компютъра от бюрото и с все сила го стовари върху главата на Роу.