Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Имам среща с Франк Харди.

Сойър забеляза критичния му поглед и придърпа панталоните си нагоре, което хората с неговите размери правеха по няколко пъти на ден.

— Как са хамбургерите тук, приятел? — попита той. Извади блокче дъвка, разопакова я и я мушна в устата си.

— Хамбургери?! — попита мъжът ужасен. — Сър, тук сервираме френска кухня. Най-добрата в града. — Гласът му, с чуждестранен акцент, трепереше от възмущение.

— Френска? Браво. Сигурно пържените ви картофи си ги бива.

Онзи се обърна рязко на пета и поведе Сойър през огромната зала с изящни кристални полилеи, в която се хранеха също толкова изящни клиенти.

Франк Харди, елегантен както винаги, стана от масата в ъгловото сепаре и го изгледа с наклонена глава. Сервитьорката се появи миг след като Сойър седна.

— Какво ще пиеш, Лий?

Сойър се намести удобно и изсумтя, без да вдигне поглед:

— Бърбън и слюнка.

Сервитьорката го изгледа с недоумение.

— Извинете?

Харди се засмя.

— Приятелят ми има предвид чист бърбън. За мен още едно мартини.

Момичето се отдалечи, като направи кисела физиономия. Сойър избърса носа си с носната си кърпа и огледа залата.

— Франк, боже мили, радвам се, че избра това място.

— Защо?

— Защото, ако го бях избирал аз, щяхме да сме в „Макдоналдс“. Така обаче е по-добре. Говори се, че е адски трудно да се уредиш с резервация по това време на годината.

Харди се засмя и допи последната глътка от чашата си.

— А ти чисто и просто отказваш да приемеш, че може да има и по-добър живот, нали?

— По дяволите, приемам, стига да не трябва да плащам аз. Вечеря за двама тук сигурно струва колкото са вноските ми за пенсия досега.

Побъбриха още малко, докато дойде сервитьорката, която остави чашите пред тях и се отдръпна почтително, за да запише поръчката им за вечеря.

Сойър погледна менюто, което беше написано съвсем четливо, само че на френски. Остави го на масата и вдигна очи към момичето.

— Кое е най-скъпото ястие?

Сервитьорката избърбори нещо на френски.

— Това става ли за ядене? Няма охлюви и други боклуци?

С вдигнати вежди и строго изражение тя го увери, че охлювите са включени в менюто и са чудесни, но не влизат в блюдото, което е избрал.

Сойър се ухили на Харди и каза:

— Тогава ще го взема.

След като келнерката си отиде, Сойър глътна дъвката и взе парче хляб от кошничката в средата.

— Откри ли нещо ново около „Ар Ти Джи“? — попита той между две хапки.

Харди сложи ръце на масата и приглади ленената покривка.

— Филип Голдман е юридически съветник на фирмата. От дълги години.

— Не ти ли се струва странно?

— Кое?

— Че „Трайтън“ и „Ар Ти Джи“ използват една и съща юридическа фирма. Не съм адвокат, но не мислиш ли, че в резултат на това някой може да се подхлъзне много лошо?

— Не е толкова просто, Лий.

— Защо ли това не ме учудва?

Харди не обърна внимание на забележката му.

— Голдман има много добра репутация и води делата на „Ар Ти Джи“ от дълго време. „Трайтън“ са сравнително отскоро в паството на „Тайлър, Стоун“. Като клиенти ги е привлякъл Хенри Уортън. В началото двете компании не са имали противоположни интереси, но впоследствие, когато бизнесът им се разраства, възникват някои усложнения. Така или иначе, проблемите са решени, като са подписани всички нужни за такъв случай документи. Адвокатите на „Тайлър, Стоун“ са много добри, така че са предпочели да ги задържат, защото доверие и приемственост не се изграждат лесно.

— Доверие. Малко странна дума в този случай.

Сойър продължи да слуша, като си играеше с трохите пред себе си.

— При сделката със „Сайбърком“ обаче имаме пряк сблъсък на интереси — продължи Харди. — И „Трайтън“, и „Ар Ти Джи“ искат „Сайбърком“. Според кодекса за юридическата етика „Тайлър, Стоун“ не е трябвало да защитават интересите и на двете фирми.

— Но са се съгласили. Как така?

— Уортън е управляващ съдружник — сви рамене Харди. — Трайтън са негови клиенти. Това достатъчно ли е? Естествено, не са искали да изпуснат сделката. Твърде голяма е, за да я дадат на някой друг.

— Значи Голдман се е разстроил, когато шефът му е постъпил така с неговия клиент.

— Доколкото ми е известно, бил е готов да се самоубие.

— А кой може да каже дали не работи тайно за „Ар Ти Джи“?

— Никой. Нейтън Гембъл не е глупак и си дава сметка за това. Можеш да си представиш какво ще стане, ако конкурентите спечелят „Сайбърком“, нали?