Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сидни се почувства объркана.

— Сега вече почти никой не я използва — продължи Джеф, — но не се знае кой ще се смее последен. Помни ми думата. Денят наближава.

На Сидни й хрумна нещо.

— Джеф, ами обикновените телефони? Как е възможно да набера номер, примерно в офиса, а да ми се обади човек, който със сигурност не е там?

— Някой е проникнал в суича — отговори Джеф Фишер веднага.

— Суич? — Беше напълно объркана.

— Това е електронната мрежа, по която минава цялата комуникация между обикновените и клетъчните телефони в Съединените щати. Ако успееш да проникнеш там, можеш да си говориш с когото си поискаш безпроблемно. Така или иначе, Сид, аз лично имам много добра защитна система.

— Много добра? Никой ли не може да се справи с нея?

Джеф се засмя.

— Не познавам разумен човек, който би могъл да заяви подобно нещо.

Сидни погледна дискетата и съжали, че не може просто да къса страници от нея и да ги чете.

— Извинявай, сигурно ти звуча като параноичка.

— Не се обиждай, но повечето адвокати са на границата на параноята. Може би го изучават заедно с правото. Можем обаче да направим това. — И Джеф изключи телефонния кабел от компютъра. — Сега не сме свързани с никаква мрежа. Имам и много добра антивирусна програма, в случай че дискетата е заразена. Не се притеснявай.

Той кимна на Сидни да седне и двамата се вторачиха в екрана. Джеф натисна няколко клавиша и на екрана се появиха файловете.

— Десетина файла — отбеляза той. — Около четиристотин страници, ако е нормален текст. Ако обаче има графики, няма начин да се прецени.

След още малко на екрана се появиха символи. Очите на Джеф заблестяха. Сидни помръкна. Текстът беше неразбираем, състоеше се от технически йероглифи. Погледна към Джеф и попита:

— Да не би нещо да не е наред с компютъра ти?

Той продължи да пише команди. Екранът потъмня и после отново се появиха същите неразбираеми символи. След това в средата на екрана се появи поле, в което трябваше да се напише парола.

— Всичко е наред. Дискетата също е редовна — отговори той. — Откъде я взе?

— Изпрати ми я един клиент — отговори тя унило.

За щастие Джеф беше твърде погълнат от техническия проблем, за да я разпитва повече. Опита се да отвори всички файлове, но без успях. Най-накрая се обърна към нея и й се усмихна.

— Данните са шифровани.

Сидни се втренчи в него.

— Шифровани?

Той отново се обърна към екрана.

— Буквите в даден текст се размесват по определен начин, така че става неразбираем. Това е вид защита. Така можеш да го изпратиш на някого, без да се притесняваш.

— А какъв е смисълът да изпращаш текст на някого, ако той не може да го прочете?

— Може. Стига да знае ключовата дума, или паролата, чрез която символите могат да се преподредят в първоначалния им вид. Може да е комбинация от цифри и букви.

— А откъде е тази парола?

— Който ти е изпратил дискетата, би трябвало да ти е дал и нея. Или вече я знаеш.

— Не я знам.

— Тогава е глупаво да ти изпраща дискетата.

— Човек би ли изпратил шифрован текст до самия себе си?

Фишер се замисли.

— Едва ли. В нормалния случай. Ако си прочел нещо, просто няма смисъл да го изпращаш до самия себе си по Интернет, но на друго място. Нали каза, че тази дискета ти е изпратена от клиент?

Сидни потрепери.

— Джеф, имаш ли кафе? Изведнъж ми стана студено.

— Току-що направих. Държа тази стая малко по-хладна от останалите заради апаратурата. Ще се върна веднага.

— Благодаря ти.

Когато Джеф се върна с кафето, Сидни продължаваше да гледа екрана. Той отпи глътка кафе и се наведе към компютъра.

— Не — продължи той предишната си мисъл, — човек не би изпратил шифровано съобщение до самия себе си. По-скоро на някой друг.

Сидни изведнъж се сепна. Спомни си съобщението, пробягало за миг по екрана на компютъра на Джейсън. Като електронен призрак. Появи се и изчезна. Паролата? Дали не беше това? Може би бе опитал да й я изпрати?

Улови Джеф за ръката.

— Джеф, възможно ли е на екрана на компютъра да се появи съобщение за получена електронна поща и след това да изчезне? Няма го в пощенската кутия. Няма го никъде в системата. Как може да стане това?

— Много лесно. Изпращачът има на разположение известно време, за да прекрати трансмисията. Не може да анулира съобщението, ако вече е отворено и прочетено. Някои системи, в зависимост от конфигурацията, позволяват то да се изтрие до момента на отварянето му. В това отношение електронната поща е по-добра от обикновената. — Джеф се усмихна. — Ако се ядосаш на някого и му напишеш гневно писмо, а после съжалиш, че си го направил, няма начин да го спреш, след като веднъж си го пуснал в металната кутия. При електронната поща можеш, но до определен момент.