Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Защо? — учуди се Сойър и отпи глътка бира.

Гембъл го улови за ръката и отговори:

— Защото исках да поговорим на четири очи.

Поведе го към ложата. Разположението беше много добро и Сойър изпита завист към младите мускулести и много богати мъже, които тичаха долу. Ложата беше заградена от три страни с плексигласови плоскости и се намираше между други луксозни ложи. Преградите изолираха рева на петдесетхилядната тълпа удивително добре и вътре можеше да се разговаря съвсем спокойно.

Седнаха. Сойър кимна към стълбата и попита:

— Рич не обича ли баскетбол?

— Лукас е на служба.

— Случва ли се да не е?

— Когато спи. Понякога го оставям да го прави. — Гембъл се настани удобно и отпи от чашата си.

Сойър се огледа с любопитство. Никога не бе гледал мача от такава ложа и след вечерята с Харди се чувстваше малко не на място. Поне щеше да има какво да разказва на Рей. Когато обаче погледна домакина си, усмивката изчезна от лицето му. Нищо в живота не беше безплатно. Реши, че е време да види етикетчето с цената.

— Е, за какво искаш да говорим?

Гембъл се бе вторачил в играта, но едва ли виждаше нещо.

— Истината е, че ни трябва „Сайбърком“. Ужасно много.

— Гембъл, аз не съм бизнесконсултант, а ченге. Пет пари не давам дали ще купиш „Сайбърком“, или не.

Гембъл засмука бучка лед, сякаш не беше чул.

— Работиш като вол, за да изградиш нещо, но това никога не е достатъчно. Вечно се намира някой, който иска да ти го отнеме, който иска да те прецака.

— Ако търсиш съчувствие, пробвай другаде. Не можеш да похарчиш парите, които вече имаш. Какво ти пука?

— Пука ми, защото човек свиква, ето защо! — избухна Гембъл, но се успокои веднага. — Свиква да е на върха. Тогава всички се мерят с теб. Голяма роля за всичко това играят парите. — Погледна Сойър и попита: — Искаш ли да знаеш колко са приходите ми на година?

Въпреки всичко Сойър беше любопитен.

— Защо имам чувството, че ако отговоря с „не“, пак ще ми кажеш колко са?

— Един милиард долара. — Гембъл изплю бучката лед в чашата си.

Сойър отпи малко бира, за да асимилира цифрата.

— Тази година само федералният ми данък ще бъде около четиристотин милиона. Струва ми се, че при тази цифра заслужвам малко любов и нежност от страна на Федералното бюро.

Сойър го изгледа.

— Ако търсиш любов и нежност, отиди при проститутките на Четиринайсета улица. Те са много по-евтини.

Гембъл се вторачи в него.

— Дявол да го вземе, вие от ФБР май наистина не разбирате за какво става дума.

— Защо не ме осветлиш по въпроса?

— За вас всички са еднакви — отбеляза Гембъл с удивление.

— Извинявай, да не би да твърдиш, че това е нередно?

— Не само нередно, а направо глупаво.

— Май не си си направил труда да прочетеш Декларацията за независимостта, особено онзи прочувствен, витиеват пасаж, в който се казва, че всички хора се раждат равни.

— Имам предвид реалността, бизнеса.

— Аз не правя разлика.

— Все едно да се отнасяш по един и същи начин към президента на „Ситикорп“ и към портиера на сградата. Единият може да ми даде назаем милиарди долари, а другият само да ми изчисти тоалетната.

— Моята работа е да ловя престъпници, независимо дали са богати, бедни или по средата. За мен е все едно.

— Е, добре, аз не съм престъпник. Аз съм данъкоплатец, един от най-големите в цялата държава, и искам от теб една малка услуга, която в частния сектор бих получил дори без да я искам.

— Да живее общественият сектор.

— Не е смешно.

— Не се и смея.

Сойър се вторачи в домакина си и Гембъл извърна поглед встрани. Долу на терена домакините вкараха кош и изправиха публиката на крака.

— Между другото, понякога не ти ли се струва, че има нещо нередно в това да си по-богат от Господ?

— Като онези долу ли? — засмя се Гембъл. — Ако погледнем общото състояние на света в момента, работите ми вървят по-добре, отколкото на Господ. — Разтри очи. — Казах ти вече, парите не са всичко. Прав си, че имам много повече, отколкото са ми необходими. Харесва ми обаче респектът, който носи това, че съм на върха. Всички чакат да видят какво ще направя.

— Не бъркай респекта със страха.

— По моите разбирания те вървят ръка за ръка. Стигнал съм дотук, защото съм бил корав, безкомпромисен кучи син. Ако ме удариш, ще те ударя и аз, само че по-силно. Родил съм се в мизерия. На петнайсет години взех автобуса за Ню Йорк, започнах на Уолстрийт като куриер за няколко долара на ден и си пробих път до върха, без нито веднъж да съм се обръщал назад. Печелил съм цели състояния, губил съм цели състояния, после съм ги печелил пак. Дявол да го вземе, имам половин дузина почетни титли от най-добрите университети, а не съм завършил и десети клас! Важното е да правиш дарения. — Гембъл сбърчи вежди и се засмя.