Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Поздравления — каза Сойър и се приготви да стане. — Е, аз ще тръгвам.

Гембъл сграбчи ръката му и веднага я пусна.

— Слушай, прочетох вестника, говорих с Харди… Усещам как онези от „Ар Ти Джи“ ми дишат във врата.

— Както вече ти казах, това не е мой проблем.

— Нямам нищо против да играя спортсменски, но проклет да съм, ако се оставя да ме изиграят само защото мой служител ме е продал.

— Твърди се, че те е продал. Все още не сме доказали нищо. Не знам дали ти харесва, или не, но в съда важат само неоспоримите доказателства.

— Нали видя видеозаписа? Какво повече ти трябва? По дяволите, искам от теб само да си свършиш работата. Какво лошо има?

— Видях как Джейсън Арчър дава някакви документи на някакви хора. Нямам представа какви са тези документи и кои са тези хора.

Гембъл се наклони напред.

— Проблемът е в това, че ако „Ар Ти Джи“ научи условията ми и предложи по-добри, губя играта. Искам да докажеш, че са ги научили с измама. След като веднъж сложат ръка на „Сайбърком“, вече няма да има значение как са сключили сделката, компанията ще е тяхна, и толкова. Нали чу откъде съм започнал?

— Правя всичко възможно, Гембъл. Само че няма никакъв шанс да прекроя разследването така, че да съответства на бизнесплана ти. За мен смъртта на двеста невинни означава много повече от парите, които плащаш във вид на данъци. — Гембъл не отговори. — Ако се окаже, че зад цялата работа стои „Ар Ти Джи“, можеш да си сигурен, че ще направя всичко възможно, за да получат каквото заслужват.

— А не можеш ли да ги притиснеш още сега? Ако ФБР започне да ги разследва, по всяка вероятност ще се откажат от сделката.

— Това не е изключено, Гембъл. Тези неща обаче искат време. Бюрокрация с главно „Б“, не забравяй това.

— Нямам много време — изръмжа Гембъл.

— Съжалявам, отговорът е „не“. Има ли още нещо, което не мога да направя за теб?

Двамата мълчаха известно време, загледани в играта. Сойър взе бинокъла, който беше на масата пред него, и попита:

— А какво става с „Тайлър, Стоун“?

Гембъл направи гримаса.

— Ако сделката не беше толкова напреднала, щях отдавна да съм ги разкарал. Истината обаче е, че имам нужда от юридическата им компетентност и от това, което знаят по сделката. Поне засега.

— Но не и от Сидни Арчър.

Гембъл поклати глава.

— И през ум не ми беше минало, че тази дама ще направи нещо такова. А е много добър адвокат. И красавица отгоре на всичко. Жалко.

— Защо?

Гембъл го изгледа изненадано.

— Извинявай, не четеш ли вестници? Затънала е в помия чак до хубавия си задник.

— Така ли мислиш?

— А ти?

Сойър сви рамене и допи бирата си.

— Заминала е веднага след възпоменателната служба за мъжа си — продължи Гембъл. — Харди ми каза, че се е опитала да ви се изплъзне. Проследили сте я до Ню Орлиънс. Държи се странно, говори по телефона и веднага се прибира у дома. Според Харди някой може да е влизал в къщата й, докато нея я е нямало. Тръгнали сте след нея и не сте оставили никой да наблюдава къщата… чудно как сте допуснали това да се случи.

— За в бъдеще ще внимавам какво казвам на Франк.

— Плащам му толкова много пари, за да ме информира. По-добре да го прави, защото…

— Сигурен съм, че струва всеки цент, който му даващ.

— Центове, как ли пък не! Майтап!

Сойър изгледа Гембъл косо.

— Изглежда, не цениш Франк кой знае колко, въпреки всичко, което е направил за теб.

— Изискванията ми са много високи, ако щеш, ми вярвай — засмя се Гембъл.

— Франк беше един от най-добрите агенти в Бюрото.

— Имам къса памет, когато става дума за добре свършена работа. Трябва непрекъснато да ми се демонстрира. От друга страна — усмивката му за миг се превърна в гневна гримаса, — никога не забравям гафовете.

Известно време мълчаха, после Сойър се раздвижи.

— Куентин Роу никога ли не е правил гафове?

— Защо питаш? — погледна го учудено Гембъл.

— Защото това момче снася златни яйца, а ако съдя по това, което чувам, ти се отнасяш към него като към боклук.

— Кой казва, че снася златни яйца?

— Ти казваш ли, че не снася? — Сойър се отпусна назад и скръсти ръце на гърдите си.

Гембъл не отговори веднага. Замисли се.

— През живота си съм имал много хора, които са снасяли златни яйца. Човек не може да стигне там, където съм аз, ако язди само един състезателен кон.

— Все пак Роу е ценен за теб.

— Ако не беше, фирмата му нямаше да ме интересува изобщо.

— Значи го търпиш?

— Докато текат доларите, да.