Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Ами… да.

Сидни взе чантата си.

— Къде отиваш? — попита я той.

— Ще проверя компютъра у дома. Ако намеря съобщението и в него е паролата, може би ще успея да прочета тази дискета.

Сидни я извади от устройството и я пусна в чантата си.

— Сидни, ако ми дадеш кода на мъжа си, можем да свършим работата и от моя компютър. Ще те регистрирам като гост. Ако се доберем до паролата, ще прочетем дискетата тук.

— Знам, Джеф, само че… могат ли да проследят кой проверява пощенската кутия на Джейсън?

Фишер присви очи.

— Възможно е. Стига да знаят как.

— Според мен тези хора знаят как, Джеф. За теб ще е по-безопасно, ако не знаят за теб.

Фишер леко пребледня.

— В какво си се забъркала, Сидни? — Каза го бавно, притеснено.

— Ще те държа в течение.

След като си тръгна, Фишер остана загледан в екрана. След малко стана и включи телефонния кабел.

Сойър седна на стола, видя снимката на Ед Пейдж във вестника и поклати глава. Вдигна го, видя заглавието в долния край на страницата и едва не се задави. Прочете съобщението за две минути. Грабна телефона и се обади на няколко места. Когато приключи, изтича надолу по стълбите. След още една минута колата му се понесе по улицата.

Сидни паркира джипа в алеята и хукна към къщи. Захвърли палтото си и отиде направо при компютъра на мъжа си. Изведнъж се сепна — не можеше да провери пощенската кутия от дома си. Замисли се. Във фирмата бяха абонирани за Америка Онлайн и би могла да извърши операцията оттам. Грабна палтото си, изтича до пътната врата и рязко я отвори. Писъкът й раздра тишината над тъмната улица.

На прага стоеше Лий Сойър. Намръщен. Сидни си пое дъх и вдигна ръка към гърдите си.

— Какво правиш тук?

В отговор Сойър вдигна вестника.

— Случайно да си прочела това?

Сидни видя снимката на Ед Пейдж и изражението й я издаде, че го познава.

— Аз… не съм… не… — запелтечи смутено тя.

Сойър влезе и затръшна вратата зад гърба си. Сидни заотстъпва към всекидневната.

— Мисля, че се споразумяхме. Помниш ли? Да обменяме информация. Е, ще трябва да поприказваме още малко. Веднага! — извика той.

Сидни тръгна към вратата. Той я улови за ръката и я избута да седне на канапето.

— Махай се оттук! — изкрещя тя и скочи на крака.

Сойър поклати ръка и вдигна вестника.

— Искаш да се подвизаваш сама там, навън, така ли? Тогава се погрижи дъщеря ти да си намери друга майка.

Сидни замахна и го удари по лицето. Вдигна отново ръка, но Сойър я улови и я сграбчи в мечешка прегръдка. Сидни започна да се съпротивлява бясно.

— Сидни, не съм дошъл, за да се боря с теб. Независимо дали мъжът ти е извършил престъпление, или не, аз ще ти помогна. По дяволите, само трябва да си откровена с мен!

Сидни продължи да се съпротивлява, докато двамата не паднаха на канапето. Тя се оказа върху коленете му. Все още правеше опити да го удари. Сойър изчака, докато почувства, че силите й свършват, и я пусна. Сидни веднага скочи в другия край на канапето и закри очите си с длани. Той зачака. Накрая тя избърса очите си с ръкав и облиза устни. От вестника на пода я гледаше снимката на Ед Пейдж.

— Говорила си с него в самолета от Ню Орлиънс, нали? — Зададе въпроса много тихо. От авиокомпанията бе разбрал, че Ед е седял на мястото до нейното. Досега не бе отдавал никакво внимание на този факт. — Е, Сидни?

Тя кимна.

— Разкажи ми всичко. Но този път абсолютно всичко.

Разказа му, включително и версията на Пейдж за това какво бе правил Джейсън на летището в деня на заминаването си, за това, че я бе следил и подслушвал телефона й.

— Говорих с патоанатома — каза Сойър, когато тя свърши. — Пейдж е бил убит от професионалист. Прободени бели дробове, срязана сънна артерия. Умрял е за по-малко от минута. Наркоманите, които крадат пари за дрога и размахват джобно ножче, не постъпват така.

Сидни въздъхна.

— Точно поради тази причина едва не те застрелях в гаража. Мислех си, че идват за мен.

— Нямаш ли някакви идея кои може да са „те“?

Сидни поклати глава и го погледна.

— Наистина не знам нищо повече, освен че животът ми се превърна в ад.

— Добре, нека се опитаме да оправим нещата. — Сойър я улови за ръката, после стана и вдигна палтото й, което се търкаляше на пода. — Офисът на Пейдж е в Арлингтън, срещу съда. Смятам да го посетя. В момента ми се ще да си на място, където да мога да те държа под око.

Сидни Арчър преглътна с мъка и опипа виновно дискетата в джоба си. Все още не беше в състояние да разкрие тази тайна.