Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Половин час по-късно мушна ключа в панела на алармената система и влезе в сградата на „Тайлър, Стоун“. Втурна се към асансьора и след минута слезе на своя етаж. Тръгна по коридора към библиотеката, която беше в края му. Двойната врата с матово стъкло беше отворена. Зад нея се виждаха рафтовете с юридическа литература. В свободното пространство имаше отделени с прегради работни места, а зад една от преградите бяха поставени компютърни терминали.

Преди да се осмели да влезе, Сидни се огледа. Не чуваше звук, в библиотеката нямаше никой. Щорите на прозорците бяха плътно спуснати, така че светлината не можеше да се види отвън.

Сидни седна пред един от терминалите и запали малката настолна лампа. Извади дискетата от чантата си и я сложи на масата пред себе си. След малко компютърът заработи. Тя го включи към Америка Онлайн и написа паролата и адреса на мъжа си, благодарна, че я бе накарал да ги научи наизуст. Вторачи се в екрана. Компютъризираният глас я стресна, но надеждите й се оправдаха:

— Имате поща — каза гласът.

По коридора към библиотеката тихо приближаваха двама души.

Сойър погледна Джаксън и попита:

— Какво научи за Ед Пейдж, Рей?

Бяха в конферентната зала на ФБР. Джаксън седна на един стол и отвори бележника си.

— Говорих с полицията в Ню Йорк. Пейдж е работил там. Говорих и с бившата му съпруга. Вдигнах я от леглото, защото ти ми каза, че е важно. Тя все още живее в Ню Йорк. Не са имали почти никакви контакти след развода, но той бил много близък с децата. Говорих и с дъщеря му. Тя е на осемнайсет, първа година студентка. Сега трябва да погребе баща си.

— Какво ти каза тя? — попита Сойър.

— Много неща. През последните две седмици баща й бил изнервен. Не искал да ходят при него. Започнал да носи пистолета си винаги. Бил е с него и в Ню Орлиънс. Открили са го до трупа. Не е успял да го използва.

— А защо не е останал в Ню Йорк, след като семейството му е било там?

— Интересен въпрос — поклати глава Джаксън. — Жена му не можа да ми каже нищо определено. Бракът им се бил разпаднал, и толкова. Дъщеря му обаче не беше на това мнение.

— Каза ли ти защо?

— По-малкият брат на Ед Пейдж също живеел в Ню Йорк. Самоубил се преди пет години. Бил диабетик. Напил се до козирката и си инжектирал свръхдоза инсулин. Както сподели дъщеря му, Ед бил много близък с брат си и след смъртта му вече не бил същият човек.

— Значи е искал да се махне от онова място, така ли?

Джаксън поклати глава.

— Според дъщерята Ед е бил убеден, че брат му не се е самоубил нито нарочно, нито по невнимание.

— Смятал е, че е бил убит?

Джаксън кимна.

— Защо?

— Поисках копие от досието му в нюйоркската полиция. В него може да открием нещо, макар че говорих с детектива, разследвал случая, и той ме увери, че несъмнено е било самоубийство или нещастен случай. Младежът е бил много пиян.

— Ако се е самоубил, някой знае ли защо?

Джаксън се облегна на стола си.

— Стивън Пейдж, както ти казах, е бил диабетик, така че е имал сериозни проблеми със здравето. Според племенничката му открай време е имал проблеми с инсулина, така че, когато умрял, органите му били доста изхабени за възрастта му. — Джаксън замълча за момент и погледна бележките си. — Освен това съвсем наскоро се оказало, че е серопозитивен. Имал е СПИН.

— По дяволите. Това обяснява пиенето — каза Сойър.

— Може би.

— А може би и самоубийството.

— Така смятат ченгетата в Ню Йорк.

— Как се е заразил?

Джаксън поклати глава.

— Никой не знае. Поне няма официални данни. В медицинските документи не е посочено. Бившата съпруга на Ед Пейдж също не можа да ми каже нищо. Дъщеря му обаче сподели, че Стивън е бил обратен. Криел го е, но според нея затова се е заразил.

Сойър се почеса по главата и въздъхна.

— Възможно ли е да има нещо общо между смъртта на един педераст в Ню Йорк преди пет години, Джейсън Арчър, който краде информация от работодателя си, и сваления над Вирджиния самолет?

Джаксън се замисли.

— Може би Пейдж е научил, не знам как, че Арчър не е бил в самолета.

Сойър се почувства гузен. Сидни му бе дала отговор на този въпрос, но той не го бе споделил с партньора си.

— И когато Джейсън Арчър е изчезнал, той се е опитал да открие следите му чрез съпругата?

— Струва ми се логично. А може би са го наели от „Трайтън“?

Сойър поклати глава.

— Във фирмата на Франк Харди има предостатъчно хора, които биха могли да се заемат с тази работа.

Влезе една служителка и подаде на Рей папка.