Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър го погледна разсеяно.

— Не. В къщата му обаче открих това. — Той бръкна в джоба си, извади снимката и я подаде на Джаксън. — Интересното е, че беше скрита зад друга снимка, поставена в рамка. Почти сигурен съм, че това е Стивън Пейдж.

Челюстта на Джаксън увисна в момента, в който видя лицето.

— О, боже! — Скочи от стола си. — О, боже! Това… не е възможно! Как…

Сойър го улови за рамото.

— Рей, какво има? Рей!?

Джаксън изтича до малка странична масичка и трескаво затършува из струпаните там папки. Най-накрая намери тази, която търсеше, отвори я и се вторачи в листата вътре.

Сойър се приближи.

— По дяволите, Рей, какво има?

Джаксън не отговори, а извади една снимка от папката и му я подаде. Сойър се втренчи в нея изненадано. Стивън Пейдж, застанал в друга поза. Взе другата снимка и я сравни с тази. Нямаше съмнение — беше Стивън Пейдж. Той се обърна към Джаксън и го попита тихо, почти шепнешком:

— Откъде я взе, Рей?

Джаксън облиза нервно устни и поклати глава.

— Не мога да повярвам!

— Откъде, Рей?

— От апартамента на Артър Либерман.

ОТНОСНО: сгрешен адрес: не е за мен

ДАТА: 26.11.95

ОТ: ArchieKW2

ДО: ArchieJW2

Уважаеми други Арчи, внимавай с клавишите. Между другото, често ли пишеш сам на себе си? Съобщението е малко мелодраматично, но паролата си я бива. Може би трябва да обменим опит по техниките за шифроване. Научих за една, която използват Тайните служби. Ще се видим в киберпространството. Чао.

ВЪРНАТО СЪОБЩЕНИЕ

ОТНОСНО: не е за мен

ДАТА: 19.11.95

ОТ: ArchieJW2

ДО: ArchieKW2

Сид всичко объркано/наопаки/дискета

в пощата099121.19822.29629.29511.39614

сиатълскладтърсипомощбързо!

Сидни се вторачи в компютърния екран — имаше чувството, че мозъкът й ще блокира. Беше се оказала права. Джейсън наистина бе сгрешил адреса. Благодаря ти ArchieKW2, който и да си ти! Фишер също се бе оказал прав за паролата — беше дълга почти трийсет знака. Реши, че цифрите са точно това — паролата.

Погледна датата на първото съобщение и се сепна — Джейсън я молеше да бърза! Не би могла да направи нищо, но въпреки това се почувства виновна. Отпечата страницата и прибра листа в джоба си. Най-накрая щеше да прочете дискетата. Адреналинът се качи в гърлото й.

Усети, че някой влиза в библиотеката, и сърцето й се разтуптя бясно. Излезе от програмата и изключи компютъра. Прибра дискетата в чантата си с разтреперани ръце. Стисна пистолета и се ослуша.

Чу шум някъде вдясно, стана от стола и тръгна приведена наляво. Заобиколи преградата и спря зад една етажерка. През пролуките между книгите видя мъжка фигура. Не се осмели да продължи, за да не вдигне шум. След секунда мъжът тръгна право към нея. Сидни извади пистолета, освободи предпазителя и сложи пръста си на спусъка. Продължи нататък приведена. Библиотеката имаше само един изход. Единственият й шанс беше да се движи в кръг, малко по-напред от онзи, а когато стигне до вратата, да хукне навън. Асансьорите не бяха много далеч. Ако успееше да стигне до тях.

Направи няколко крачки, спря, после направи още няколко. Беше сигурна, че мъжът я чува, но се надяваше да не отгатне намеренията й. Продължи, докато стигна почти до вратата — виждаше отблясъците на матовото стъкло. Залепи гръб за стената и реши да преброи до три и да се втурне навън.

Не стигна дори до „две“. Неочаквано ярката светлина я заслепи. Докато се съвземе от изненадата, мъжът вече беше до нея. Тя инстинктивно насочи пистолета към него.

— По дяволите! Да не си си загубила ума!? — Филип Голдман премигваше на светлината. — Защо се спотайваш така? И то с пистолет?

Сидни престана да трепери, изправи се и отговори:

— Аз съм съдружник в тази фирма, Филип. Няма нищо нередно във факта, че съм тук. — Гласът й трепереше, но погледът му не я смути.

— Няма да е за дълго — каза Голдман подигравателно и извади от джоба си пощенски плик. — Всъщност тази среща ще ми спести разноските за куриер. — Подаде й плика и добави: — Уведомление за прекратяване на трудовите отношенията. Ако го подпишеш веднага, ще облекчиш всички ни и ще спестиш неудобството за фирмата.

Сидни не взе плика и не свали пистолета. Голдман погледна към оръжието.

— Защо не махнеш това нещо, преди да си добавила още едно престъпление към досието си?

— Не съм направила нищо и ти много добре го знаеш! — изсумтя Сидни.

— Разбира се — направи кисела физиономия Голдман. — Убеден съм, че нямаш никаква представа за подлите кроежи на мъжа си.