Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Джейсън също не е направил нищо!

— Добре, нямам намерение да споря с теб, докато ме държиш на прицел. Ще махнеш ли това нещо?

Най-накрая Сидни отпусна пистолета надолу. След това си спомни — кой беше запалил лампата? Голдман беше далече от всички ключове.

Преди да успее да направи каквото и да било, една силна ръка улови пистолета и го изтръгна от дланта й. Нещо я блъсна много силно и я залепи за стената. Когато успя да отвори очи, видя едър мъж с шофьорска униформа, който я държеше и бе опрял собствения й пистолет в главата й. Някъде отзад се появи още един мъж.

— Здравей, Сид. Да си се чувала с покойния си съпруг още веднъж напоследък? — Пол Брофи се засмя.

Сидни се опита да се овладее. Голдман кимна на мъжа с униформата.

— Добре, Паркър, можеш да отидеш при колата. Ще дойдем след няколко минути.

Паркър кимна и прибра оръжието й в джоба си. Сидни забеляза, че носи кобур с пистолет. За неин ужас той се наведе и взе чантата й, която беше паднала на пода.

— Следили сте ме!

— Държа да знам кой влиза и излиза след работно време, Сидни. Има електронна система, която регистрира посещенията. Длъжен съм да кажа, че ми стана особено приятно, когато видях името ти да се появява в един и половина през нощта. — Хвърли поглед към книгите и добави: — Дошла си да направиш някаква юридическа справка или да откраднеш информация като мъжа си?

Щеше да го удари със страшна сила по лицето, но Пол Брофи бе по-бърз и й попречи. Голдман остана невъзмутим.

— А сега можем да минем към деловата част.

Сидни се спусна рязко към вратата, но Брофи я спря и я блъсна навътре. Тя го изгледа убийствено.

— Да влезеш тайно в чужда хотелска стая е голям подвиг, Пол. — Обърна се към Голдман и каза: — Ако сега се разпищя, някой може да чуе.

— Сидни — отвърна той спокойно, — може би си забравила, но всички служители заминаха за Флорида за годишната конференция на фирмата. В продължение на няколко дни тук няма да има никой. За съжаление ме повикаха по спешна работа и се наложи да дойда. Утре ще се върна с първия полет. Положението с Пол е същото. Всички останали са там. Всъщност ти би трябвало да работиш с нас.

Сидни присви очи и ги изгледа.

— Какво искаш да кажеш?

— Най-добре да продължим разговора в кабинета ми. — Голдман посочи вратата и извади малокалибрен пистолет, за да придаде по-голяма тежест на думите си.

Брофи затвори вратата на кабинета. Голдман му подаде пистолета, седна зад бюрото си и кимна на Сидни да седне срещу него.

— Несъмнено този месец беше изпълнен с вълнения за теб, Сидни — започна той и отново извади писмото. — Боя се обаче, че прекали, и това наложи участието ти в тази фирма да бъде прекратено. Бих се изненадал, ако „Трайтън Глоубъл“ не заведе гражданско дело срещу теб. А може би и наказателно?

Сидни се втренчи в него.

— Задържаш ме насилствено, с оръжие, и ми казваш, че срещу мен ще бъде заведено наказателно дело?

— С Пол, който също е съдружник във фирмата, забелязахме в библиотеката външен човек, който прави бог знае какво. Когато се опитахме да го задържим, какво стана? Насочи срещу нас пистолет. За щастие, успяхме да го вземем, преди някой да пострада, и сега ще задържим нарушителя, докато дойде полицията.

— Полицията?

— Да, точно така. Още не съм се обадил на полицията, нали? Колко съм разсеян! — Голдман взе телефонната слушалка и се отпусна назад, без да набере номера. — А, да, спомних си защо още не съм се обадил. Искаш ли да ти кажа защо? — Сидни не отговори. — Сидни, ти се занимаваш със сделки. Затова смятам да ти предложа сделка, какво ще кажеш? Тя ще ти даде възможност не само да останеш на свобода, но и да спечелиш известна сума, което не е за пренебрегване при положение, че си безработна.

— Тази фирма не е единствената в града, Фил.

Голдман направи физиономия, когато го нарече „Фил“.

— Така е, но в твоя случай нещата са малко по-различни. За теб няма други фирми не само в града, но и в цялата страна. Може би и в света.

Изражението на Сидни издаде смущението й.

— Да бъдем разумни, Сид. — Очите на Голдман проблеснаха за миг, когато отвърна на фамилиарното й обръщение. — Мъжът ти е заподозрян, че е предизвикал смъртта на близо двеста души. Ясно е също, че е откраднал пари и фирмена информация за стотици милиони от наш клиент. Очевидно е, че тези престъпления са обмисляни дълго.

— Все още не съм чула да споменаваш името ми в тази нелепа история.

— Имала си достъп до най-важните документи на „Трайтън Глоубъл“. Може би дори и мъжът ти не ги е виждал.