Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Убиецът се наведе през преградата, за да огледа мястото още веднъж. До него се бе свлякъл Паркър, прострелян в дясното слепоочие. Маскираният видя диктофона, паднал върху седалката, вдигна го и пусна записа. Кимна сам на себе си, когато чу гласовете, надигна леко тялото на Брофи и мушна диктофона под него. Дискетата прибра в чантичката на колана си. После прибра и трите гилзи. Нямаше да улеснява ченгетата. Слезе от лимузината и мушна пистолета в найлонов плик, за да го захвърли някъде, но така, че полицията да го намери.

Най-накрая Кенет Скейлс свали маската от лицето си. Мъртвешките му сини очи блестяха доволно под лампите в подземния гараж. Бе изпълнил успешно още една задача.

Сидни заблъска бутона на асансьора и престана едва когато вратата се отвори. Натисна копчето за осмия етаж и се свлече до стената на кабината. Само така нямаше да се разкрещи. Цялата беше в кръв — усещаше я по лицето, по ръцете си. Искаше да я махне от себе си. Нямаше представа защо я бяха пощадили, но и не искаше да даде шанс на убиеца, ако той променеше решението си.

Влезе в тоалетната, видя отражението си в огледалото и повърна в умивалника, после рухна на пода, раздирана от конвулсии. След малко се посъвзе и се зае да чисти кръвта, доколкото бе възможно. Наплиска лицето си с гореща вода, после отново и отново, докато почувства как паренето я успокоява. Прокара пръсти през косата си, за да махне всичко, което не би трябвало да е там.

После изтича до кабинета си и взе шлифера, който бе оставила там — трябваше да скрие кървавите петна, които не бе успяла да изчисти. Вдигна телефона и се приготви да позвъни в полицията. С другата си ръка взе пистолета. Не можеше да се отърве от чувството, че такова блестящо желязо всеки момент може отново да бъде насочено към главата й. Че онзи с маската няма да я остави жива втори път. Набра първите две цифри. В този момент видението се върна пред очите й и ръката й замръзна. В лимузината, цевта на пистолета… После видя, отново, как сочи към вратата. И тогава си спомни.

Дръжката. Счупеното парченце от дръжката. Бе изпуснала същия пистолет у дома. Онзи държеше нейния пистолет. Току-що с нейния пистолет бяха убити двама души.

Спомни си и още нещо. Записа на разговора й с Джейсън. Той също беше там, при труповете. Сега й стана безпощадно ясно защо я бяха оставили жива — за да обвинят нея за убийствата. Пропълзя до ъгъла на кабинета като изплашено дете, тялото й отново започна да трепери конвулсивно, не беше в състояние да спре сълзите си. Струваше й се, че кошмарът никога няма да свърши.

Сойър продължаваше да гледа снимката на Стивън Пейдж, сякаш беше някакво видение. Най-накрая я захвърли.

— Мислех, че е някое от децата на Либерман. Беше при другите снимки на бюрото му. Не ми мина през ум, че има две, а не три деца. — Джаксън се плесна по челото. — Не ми се стори важно. След това насочихме вниманието си към Арчър и… — Джаксън поклати тъжно глава.

Сойър седна на ръба на масата. Само тези, които го познаваха много добре, биха разбрали, че ветеранът от ФБР е по-стъписан от когато и да било.

— Съжалявам, Лий. — Джаксън направи кисела физиономия.

Сойър го потупа по рамото и започна да се разхожда напред-назад.

— Вината не е твоя, Рей. При тези обстоятелства и аз нямаше да обърна внимание. Сега обаче нещата се променят. Трябва да потвърдим, че това наистина е Стивън Пейдж, макар и да ми се струва излишно. — Изведнъж престана да се разхожда и попита: — Рей, нали при следствието за смъртта му така и не са разбрали откъде има толкова много пари?

Умът на Джаксън заработи трескаво.

— Може би Пейдж е шантажирал Либерман заради любовницата му. Движели са се в едни и същи кръгове. Това би обяснило парите.

Сойър поклати глава.

— За любовницата, изглежда, са знаели няколко души, не само Пейдж. Едва ли би могъл да го шантажира с това. И… Рей, човек не държи на бюрото си снимката на този, който го шантажира, нали? — Джаксън го погледна глуповато. — Мисля, че нещата са по-дълбоки. — Сойър се облегна на стената, скръсти ръце на гърдите си и наведе глава. — Между другото, какво откри за тази тайнствена любовница?

Джаксън запрелиства папката.

— Нищо и половина. Намерих много хора, които са чули слуховете. Непотвърдени слухове, както изтъкваха всички те. По никакъв начин не искаха да цитирам имената им. Налагаше се да ги успокоявам. Но всички бяха чували за тази любовница и можеха да я опишат доста точно, макар че описанията не съвпадаха едно с друго. Все едно…