Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сидни мълчеше. Голдман поклати глава и бавно вдигна телефонната слушалка. Най-накрая Сидни кимна едва забележимо. Голдман стана и се усмихна.

— Чудесно. Е, слушам. Условията и паролата.

Сидни поклати глава.

— Позицията ми е малко несигурна. Първо парите, след това информацията. В противен случай можеш да се обадиш в полицията.

Голдман се поколеба за момент.

— Както казваш, позицията ти е несигурна. Тъкмо заради това обаче можем да проявим по-голяма гъвкавост. Ще я проявим ли? — Стана и посочи вратата. Сидни го гледаше объркано. — След като постигнахме съгласие, искам да финализирам сделката, преди да ти дам възможност да си отидеш. После може да се окаже трудно да те открия.

Сидни стана и се обърна, а Брофи мушна пистолета в колана си. Приближи се до нея и прошепна в ухото й:

— Когато заживееш новия си живот, може би ще имаш нужда от компания. Аз от своя страна ще имам много повече свободно време и пари. Помисли си.

Коляното й се стовари в слабините му и го запрати на пода.

— Току-що си го помислих, Пол, и полагам усилия да не повърна. Стой настрана от мен, ако искаш да запазиш остатъците от мъжествеността си.

Сидни излезе бързо от библиотеката. Голдман я следваше по петите. Брофи най-накрая успя да се изправи и закуцука след тях с пребледняла физиономия.

Лимузината ги очакваше на най-долния етаж на подземния гараж, до самия асансьор. Двигателят работеше. Голдман отвори вратата и изчака Сидни да се качи. Брофи, все още неспособен да си поеме дъх, влезе последен и седна с лице към тях. Тъмната преграда между шофьора и задната седалка беше вдигната догоре.

— Уреждането на нещата няма да отнеме много време. Ще останеш в къщата си, докато работите се поуспокоят. След това ще заминеш някъде временно, докато уредим всичко, а после ще вземеш дъщеря си и ще заживееш щастливо.

— А „Трайтън“ и фирмата? Спомена нещо за съдебни дела — попита Сидни делово.

— Мисля, че проблемът може да се реши. Защо й е на фирмата да се залавя с такова компрометиращо дело? А „Трайтън“ всъщност не може да докаже нищо, нали?

— Тогава защо трябва да приемам условията ти?

Брофи вдигна диктофона. Още не се бе съвзел напълно.

— Заради това, кучко! Защото можеш да прекараш остатъка от живота си в затвора.

— Искам да получа и касетата — запази спокойствие Сидни.

— Засега е невъзможно. — Голдман сви рамене. — Може би по-късно, когато нещата се нормализират. — Голдман погледна към стъклената преграда. — Паркър?

Преградата се плъзна надолу.

— Паркър, можем да тръгваме.

От предната седалка се протегна ръка, стиснала пистолет. Главата на Брофи експлодира и той падна по очи на пода. Кръвта му изпръска всичко отзад, включително Голдман и Сидни. Челюстта на Голдман увисна и той изкрещя изненадано, защото пистолетът се насочи към него.

— За бога! Паркър! Не!

Куршумът се заби в челото му и дългата му кариера на адвокат приключи. Тялото му отскочи назад от удара на куршума. Кръвта потече по лицето му и изпръска задното стъкло на лимузината. След това трупът му се отпусна настрани, върху Сидни, която изпищя, защото пистолетът сега бе насочен към самата нея. Ноктите й се забиха в меката кожена седалка. За миг зърна главата, обвита в черна маска, после погледът й се насочи към блестящата цев, увиснала във въздуха само на метър от собствената й глава. Докато очакваше смъртта, пистолетът се запечата като на снимка в паметта й.

После цевта посочи дясната врата на колата и направи недвусмислен знак. Сидни беше като замръзнала и се наложи знакът да бъде повторен. Разтреперана и неспособна да осъзнае какво става освен факта, че явно нямаше да умре, Сидни успя да отблъсне отпуснатото тяло на Голдман от себе си и понечи да прескочи Брофи. Опря ръка на седалката, но дланта й се хлъзна върху кръвта и тя падна върху трупа. Надигна се веднага и докато търсеше опора, напипа нещо твърдо под сакото му. Пръстите й стиснаха метала почти инстинктивно. Беше с гръб към въоръжения шофьор, така че успя да измъкне пистолета и да го мушне в джоба си, без той да забележи.

Когато стигна до вратата, нещо я удари по гърба. Уплашена, успя да се обърне и видя чантата си, която бе отскочила от тялото й и бе паднала върху Брофи. Зърна ръката на убиеца в момента, в който се прибираше зад преградата, стиснала дискетата на Джейсън. Сидни взе чантата си с треперещи ръце, отвори тежката врата и се измъкна навън. Изправи се с мъка и хукна с последни сили.