Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Това беше във връзка с работата ми. Не виждам нищо престъпно.

— Както ние, юристите, обичаме да се изразяваме и както е записано в етичния кодекс, трябва да се избягва всичко, което дори само „изглежда непочтено“. Ти отдавна престъпи тази граница.

— Как? Като загубих съпруга си? Като ме изхвърлят от работа без капка доказателства? А защо да не поговорим за евентуално дело? Сидни Арчър срещу „Тайлър, Стоун“ за неправомерно уволнение?

Голдман погледна Брофи и едва забележимо кимна. Сидни се обърна към него и брадичката й затрепери, когато го видя да вади от джоба си портативния диктофон.

— Тези машинки са много удобни, Сид — каза Брофи. — Записът е толкова чист, все едно говориш в стаята.

Пусна записа. След като чу разговора си с Джейсън, Сидни се обърна рязко към Голдман и попита:

— Какво искаш, по дяволите?

— Ами… Ето какво. Най-напред трябва да установим пазарна цена. Колко струва този запис? От него се вижда, че си излъгала агенти на ФБР. Това вече е престъпление. След това имаме подпомагане и прикриване на престъпник. Още едно престъпление. Има и още. Ние с теб не се занимаваме с наказателни дела, но ми се струва, че си даваш сметка за какво става дума. Бащата изчезнал, майката в затвора… На колко годинки е дъщеря ти? Истинска трагедия! — Голдман поклати глава, имитирайки съчувствие.

Сидни скочи на крака.

— Върви по дяволите, Голдман! Вървете по дяволите и двамата! — Беше неспособна да се владее. Пресегна се през бюрото и с две ръце сграбчи Голдман за гърлото. Брофи се намеси и този път и го спаси от сериозно нараняване. Голдман се разкашля и се вторачи в нея кръвнишки.

— Ако ме докоснеш още веднъж — каза той, — ще изгниеш в затвора.

Сидни се освободи от ръката на Брофи, но остана на място, защото той беше насочил пистолета към нея. Голдман оправи вратовръзката и яката на ризата си и продължи самоуверено:

— Въпреки необмислената ти реакция готов съм да проявя голяма щедрост към теб. Ако погледнеш на ситуацията разумно, ще приемеш предложението, което смятам да ти направя. — Замълча и кимна многозначително към стола пред бюрото. Сидни най-накрая седна.

— Така — продължи Голдман. — С две думи, ето как изглежда ситуацията към момента. Ти си в течение на последното предложение на „Трайтън“ за сделката със „Сайбърком“. Това е факт. Знаеш паролата за достъп до компютъра, в който са данните по сделката. — Сидни го гледаше от упор, докато мислите й изпреварваха думите му. — Искам да получа последните предложени условия, както и паролата за достъп до компютъра. Тя ми е нужна за всеки случай, ако решат да променят нещо в последния момент.

— От „Ар Ти Джи“ сигурно много искат да получат „Сайбърком“, след като ти плащат, за да нарушиш тайната между адвокат и клиент, да не говорим за кражбата на поверителна фирмена информация. — Сидни говореше бавно, спокойно, натъртено.

— В замяна — продължи Голдман невъзмутимо — сме готови да ти платим десет милиона долара, без данъци, разбира се.

— За да ме осигурите материално, след като останах без работа? И за да купите мълчанието ми?

— Нещо такова. Ще изчезнеш в някоя малка далечна страна и ще отгледаш дъщеря си в охолство. Сделката „Сайбърком“ ще приключи. „Трайтън, Глоубъл“ няма да банкрутира. „Тайлър, Стоун“ ще продължи да бъде уважавана фирма. Никой няма да бъде по-зле, отколкото сега. Каква е алтернативата? Уверявам те, че е доста по-неприятна. За теб. Времето е най-важният фактор в момента. За отговор имаш една минута.

Голдман се вторачи в часовника си.

Сидни отпусна рамене и се замисли. Ако приемеше, щеше да е богата. Ако не, най-вероятно щеше да отиде в затвора. А Ейми? Замисли се за Джейсън и кошмарните събития, които бе преживяла. Бяха предостатъчно за няколко живота. Изведнъж погледът й се спря върху тържествуващата физиономия на Голдман, почувства насмешката на Пол Брофи и взе решението си.

Щеше да приеме условията им, а след това щеше да изиграе играта със своите карти. Щеше да даде на Голдман информацията, която искаше, а после веднага щеше да потърси Лий Сойър и да му разкаже всичко, включително и за дискетата. Щеше да разчита на късмета си, а също така щеше да покаже на света какви са в действителност Голдман и „Ар Ти Джи“. Нямаше да е богата и нямаше да вижда дъщеря си, ако попаднеше в затвора, но пък и нямаше да я възпитава с мръсните пари на Голдман. И най-важното, щеше да е в състояние да живее сама със себе си.

— Време е — обяви Голдман.