Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Късметлия.

— Когато се заех с него, той беше перко, неспособен да спечели и четвърт долар сам. Превърнах го в най-богатия човек на неговата възраст в страната. Още няма четирийсет! Кой според теб е късметлията? — ядоса се Гембъл.

Сойър наклони глава към него.

— Не те подценявам, Гембъл. Ти си гонил мечтата си и си я реализирал. Това й е хубавото на Америка, нали?

— От устата на федерален агент това е много ценен комплимент.

Гембъл отново се обърна към терена. Сойър стана и смачка кутията от бирата.

— Къде отиваш? — попита Гембъл.

— У дома. Днес имах тежък ден. — Вдигна нагоре смачканата кутия и добави: — Благодаря за бирата.

— Шофьорът ми ще те закара. Аз ще погледам още малко.

Сойър се озърна.

— Твърде много лукс ми се събра за един ден. Ще взема автобуса. Благодаря, все пак. — Сойър тръгна надолу по стълбата, но викът на Гембъл го спря. Обърна се.

— Сойър, помня откъде съм тръгнал.

Сойър го изгледа продължително и кимна.

— Не съм бил толкова богат винаги. Помня много добре какво е да нямаш никакви пари и никаква власт. Може би тъкмо затова съм толкова проклет, когато нещата опрат до бизнес. Ужасявам се от мисълта, че мога да се върна там…

Сойър помисли малко и кимна.

— Приятна вечер.

Остави Гембъл дълбоко замислен, с празна в чаша в ръка.

Джеф Фишер гледаше тъжно екрана. Уморена, Сидни Арчър седеше до него. Беше му дала всички възможни думи и цифри, които според нея би могъл да използва Джейсън. Без никакъв резултат.

Фишер поклати глава.

— Опитах всичко, Сидни. Възможните комбинации са толкова много, че няма да ни стигне цял живот да ги проверим. Предполагам, че Джейсън е знаел какво прави и е използвал случайна комбинация от букви и цифри. Няма да успеем.

Надеждата на Сидни се изпари. Разполагаше с цяла дискета информация, вероятно такава, която би могла да обясни голяма част от случилото се с мъжа й, а не беше в състояние да я прочете. Това я влудяваше.

Стана и се заразхожда из стаята, докато Фишер продължаваше да прави напразни опити. На масичката до прозореца имаше купчина писма и получени по пощата списания. Сидни ги погледна вяло, после се взря в най-горното. Казваше се „Поля и реки“ и беше за лов и риболов. Учуди се, защото Фишер нямаше вид на човек, който прекарва много време сред природата. После прочете етикета — беше адресирано до Фред Смитърс, но на улицата и номера, където се намираха сега.

Фишер допи колата си и се обърна към нея. Видя списанието в ръцете й и се намръщи.

— Непрекъснато ми изпращат пощата на този човек. Не знам как е станало, но един куп фирми са записали моя адрес срещу името му. Аз съм на Торндайк 6215, а той е на Торндрайв 6251, което е в другия край на окръг Феърфакс. Цялата тази купчина е негова, при това се получи само тази седмица. Казах на пощальона, който обслужва нашия район, обаждах се в пощата десетки пъти, звънях и във фирмите, които изпращат пощата му тук. Продължават.

Сидни се обърна бавно към него. В главата й се оформяше невероятна идея.

— Джеф, адресите на електронната поща са като всички други адреси и телефонни номера, нали? Ако сгрешиш, писмото ти може да попадне при някой друг… като това списание? Нали?

— Разбира се. Случва се непрекъснато. Записал съм адресите, които използвам най-често, така че да мога да ги избирам автоматично. Само посочвам с мишката и натискам бутона. Така се греши по-рядко.

— А ако се наложи да набереш адреса изцяло?

— Ами тогава, много естествено, можеш и да сгрешиш. Понякога адресите са доста дълги.

— Значи, ако сгрешиш дори един-единствен клавиш, съобщението ти може да попадне бог знае къде?

Фишер кимна и лапна един пържен картоф.

— Непрекъснато получавам чужди съобщения.

Сидни го погледна озадачено.

— И какво правиш, когато това се случи?

— Много просто. Има команда за отговор към подателя, чрез която му казвам, че е сгрешил адреса, и му изпращам съобщението, така че да знае за кое точно става дума. Не е нужно да знам адреса на подателя, защото компютърът му го връща автоматично.

— Джеф, ако мъжът ми е изпратил съобщение не където е искал, възможно ли е получателят да го върне на неговия адрес, за да разбере изпращачът, че е сгрешил?

— Разбира се. Ако са в една и съща мрежа, е сравнително просто.

Сидни стана.

— И ако това е станало, съобщението би трябвало да е в електронната пощенска кутия на Джейсън, нали?

Фишер я погледна и в очите му се прокрадна страх.