Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— А как стоят нещата, ако съобщението е изпратено от една мрежа към друга?

Фишер потри брадичката си.

— По-трудно е поради пътя, който изминава съобщението. Прилича на детска катерушка. Качваш се от едната страна, прехвърляш се оттатък и слизаш от другата. Това е груба илюстрация на начина, по който пътува пощата през Интернет например. — Сидни го гледаше с недоумение. — Частите са свързани помежду си, но не непременно хомогенно. В резултат подадената информация понякога не може да се открие.

— Но по принцип е възможно?

— Ако съобщението е минало само през една мрежа, например от един адрес до друг адрес на Америка Онлайн, може да се открие.

Сидни се замисли. Бяха абонати на Америка Онлайн. А защо Джейсън бе изпратил съобщението, а след това го бе спрял? Потрепери. Защото може би го бе направил някой друг?

— Джеф, ако искаш да предадеш съобщение, някой друг може ли да ти попречи? Да прекрати трансмисията, както казваш, въпреки желанието на изпращача?

— Странен въпрос. Отговорът обаче е да. Само че трябва да го направи от компютъра, по който е предадено. Защо питаш?

— Разсъждавам на глас.

Фишер я изгледа особено.

— Сидни, нещо нередно ли се е случило?

Тя не обърна внимание на въпроса му.

— Възможно ли е да прочетем тези файлове без паролата?

Фишер погледна екрана и се обърна към нея.

— Съществуват някои методи. — Каза го колебливо.

— Би ли се опитал да го направиш, Джеф?

Той погледна надолу.

— Сидни… след като ми се обади днес, позвъних във фирмата, за да проверя как върви работата по едни проекти. Казаха ми, че… — Погледна я смутено и добави: — Казаха ми за теб.

Сидни стана с наведена глава.

— Успях да прочета и вестника, преди да дойдеш. Заради това ли е всичко? Не искам да си имам неприятности.

Сидни седна отново, погледна го право в очите и улови едната му ръка.

— Джеф, на компютъра у дома се появи известие за получено съобщение. Мисля, че беше от мъжа ми. След това изчезна. Мисля, че в него е била паролата за разшифроването на тези файлове, защото Джейсън е изпратил по пощата тази дискета, адресирана до самия него. Трябва да прочета файловете. Не съм направила нищо лошо, независимо че всички твърдят обратното. Нямам начин да докажа правотата си. Засега. Мога само да ти дам честната си дума.

Фишер се вгледа в нея и след малко кимна.

— Добре, вярвам ти. Ти си един от малкото адвокати във фирмата, които ми допадат. — Обърна се към екрана решително и добави: — Има още кафе, ако искаш. В хладилника има нещо за хапване. Възможно е да мине доста време.

Вечерята с Франк Харди приключи рано и Сойър паркира на улицата пред апартамента си към осем часа. Когато слезе от колата, изпитваше приятно чувство в стомаха, но с мозъка му нещата не стояха така. Случаят започваше да става твърде заплетен и вече се чудеше откъде да започне.

Затръшна вратата на автомобила и видя елегантния ролс-ройс, който се движеше към него по улицата. Кварталът му много рядко ставаше свидетел на такъв разкош. Зад волана седеше униформен шофьор с черна фуражка. Имаше нещо странно и Сойър в първия момент не си даде сметка какво е то — воланът беше от дясната страна. Колата беше английска. Намали бавно и спря край него. Стъклата бяха затъмнени и не се виждаше вътрешността. Зачуди се дали лимузината е произведена така, но се оказа, че няма много време за чудене. Задното стъкло се спусна и Сойър се оказа лице в лице с Нейтън Гембъл. Шофьорът слезе и застана пред вратата, готов да я отвори.

Сойър огледа лимузината и поклати глава.

— Хубава кола. Колко на сто гълта?

— Не ме интересува. Падаш ли си по баскетбола? — Гембъл отряза края на една пура и бавно я запали.

— Моля?

— Баскетбол, човече. Едни високи момчета, които тичат насам-натам по къси гащи и получават за това купища пари.

— Гледам ги понякога по телевизията, ако мога.

— Качвай се тогава. Гарантирам, че няма да ти доскучее.

Сойър се озърна и сви рамене. Мушна ключовете от колата си в джоба и намигна на шофьора.

Отвори вратата и влезе в лимузината. Настани се на задната седалка до Гембъл и видя Ричард Лукас, който седеше с лице към тях. Сойър му кимна леко, Лукас отговори на поздрава по същия начин. Колата потегли.

— Искаш ли една? — попита Гембъл и му подаде пура. — Кубинска. Забранено е да се внасят в страната. Предполагам, че заради това ми харесват толкова много.

Сойър взе пурата и отряза края с резачката. Изненада се, когато Лукас му предложи огънче, но го прие. Дръпна няколко пъти, за да я разпали, след това пое дим и го задържа.