Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър повдигна вежди.

— Чудесна двойка — отбеляза.

— Внимавай, в наше време не се говори така.

— Слушай, живея си живота и оставям другите да живеят своя. Това е моят девиз. Всеки може да ходи с когото си поиска.

Харди продължи да гледа към сепарето.

— Куентин Роу — отбеляза той — струва около триста милиона долара, а ако върви все така, преди да навърши четирийсет, ще е милиардер. Това го прави много добра партия за брак.

— Сигурен съм, че цяла армия млади дами въздишат по него.

— Можеш да си сигурен. Така или иначе, това момче е умно. Заслужава си този успех.

— Да. Разведе ме из фирмата. Не разбрах и половината от това, което ми обясняваше, но пак ми беше интересно. Не мога обаче да кажа, че цялото това технологично обезумяване ми харесва.

— Не можеш да спреш прогреса.

— Не искам да го спирам, Франк. Просто ми се ще сам да определям до каква степен ще участвам в него. Според Роу изобщо няма да имам възможност.

— Малко е страшничко, така е. От друга страна обаче, носи добри доходи.

Сойър погледна към Роу.

— Като говорим за двойки, Роу и Гембъл със сигурност са чудата двойка.

— Кое те кара да мислиш така? — Харди се засмя. — Всъщност, срещнали са се по една случайност в подходящия момент. Другото е без значение.

— Това го разбрах. Гембъл е имал чувалите с пари, а Роу е доставил мозъка, нали?

Харди поклати глава.

— Не подценявай Нейтън Гембъл. Никак не е лесно да спечелиш такива пари на Уолстрийт. Той е много умен и отличен бизнесмен.

Сойър избърса устата си със салфетка.

— Много добре, защото няма да може вечно да се уповава на чара си.

Сидни стигна до къщата на Джеф Фишер точно в осем часа. Беше реставрирана стара сграда в заможен квартал. Ниският възпълен Джеф я посрещна по анцуг и маратонки. На почти плешивата му глава беше кацнала бейзболна шапка. Покани я в голяма стая, претъпкана с електронно оборудване и кабели. Сидни реши, че мястото повече прилича на команден център на Пентагона, отколкото на стая в тихо предградие. Фишер забеляза удивлението й и се изпълни с гордост.

— Принудих се да махна някои неща. Имаше опасност да изпусна положението от контрол. — Усмихна й се.

Сидни извади дискетата от джоба си.

— Джеф, би ли могъл да прочетеш какво има на тази дискета?

Фишер я взе и на лицето му се изписа разочарование.

— Това ли е проблемът ти? Би могла да го направиш и на служебния си компютър, Сидни.

— Знам, но се притеснявах да не сбъркам нещо. Дойде по пощата и може да е повредена. Не разбирам кой знае колко, така че реших да не рискувам.

— Добре, ще стане за секунда.

Джеф понечи да мушне дискетата в устройството, но Сидни го спря.

— Джеф, компютърът ти свързан ли е с някоя мрежа?

Той я изгледа учудено.

— Да. Свързан съм с три различни мрежи, а имам достъп и до Интернет чрез Масачусетския технологичен институт. Защо?

— Може ли да използваш компютър, който не е свързан с мрежа? Възможно ли е други хора да използват твоите данни, ако си включен към мрежата?

— Ами… това е нещо като двупосочна улица. Можеш да изпращаш неща навън. Могат и да проникват в машината ти незаконно. Това е цената, но понякога си мисля дали си струва.

— Какво имаш предвид?

— Чувала ли си за излъчванията на Ван Ек? Става дума за електромагнитно подслушване.

Сидни го изгледа недоумяващо.

— Какво представлява?

Фишер се завъртя на стола си към нея.

— Всяка жичка, по която тече електрически ток, създава магнитно поле. Компютрите създават сравнително силни полета, които могат да бъдат улавяни и записвани. Освен това компютрите излъчват и цифрови импулси. Този монитор — Фишер го посочи — излъчва ясни видеоизображения, които можеш да улавяш, ако разполагаш с нужното устройство. Те се продават навсякъде. Можем да отидем в центъра на града и с помощта на черно-бял телевизор, електроника за няколко долара и антена ще измъкна информацията от всички компютри, край които минем. Не е трудно.

Сидни го гледаше изненадано.

— Искаш да кажеш, че ще видиш това, което е на екрана в момента? Възможно ли е?

— Просто е. Същото важи и за принтер или факс. Клетъчен телефон? Дай ми една минута да си поиграя със скенера, и ще ти кажа вътрешния електронен сериен номер, телефонния номер и данните за класа на апарата и производителя. Мога да програмирам тези данни в друг клетъчен телефон и да започна да водя телефонни разговори с чужбина за твоя сметка. Цялата информация, която влиза или излиза от компютъра, по телефонен кабел или по въздуха, е елементарна задача. Това важи за всичко. Практически нищо не е защитено сто процента. Знаеш ли какво си мисля? Че съвсем скоро ще престанем да използваме компютри заради проблемите със сигурността на данните. Ще се върнем назад към пишещите машини и обикновената поща.