Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Пусна ръката й и се облегна назад. Сидни избърса очите си, успя да се усмихне и да се съвземе. Въздъхна дълбоко и направи решителната крачка:

— По телефона онзи ден се обади мъжът ми. — Погледна Сойър боязливо, сякаш очакваше да извади белезници. Той не реагира. Гледаше я в очакване, сбърчил вежди.

— Какво ти каза? Бъди колкото е възможно по-точна.

— Че си дава сметка колко зле изглеждат нещата и че ще ми обясни всичко веднага щом се видим. Бях толкова развълнувана, когато разбрах, че е жив… Не го питах кой знае какво. Освен това ми се обади от летището в деня на заминаването си, но нямах време да разговарям с него.

Сойър наостри уши. Сидни си спомни разговора онази сутрин и отново я обзеха угризения.

— И ти предложи да заминеш за Ню Орлиънс? — подкани я Сойър.

Тя кимна.

— Каза ми, че ако не се свърже с мен в хотела, трябва да отида на Джаксън Скуеър. Там щял да ми предаде съобщение.

— Старият негър, нали?

Сидни кимна пак.

Сойър въздъхна.

— Значи от уличния телефон си говорила с Джейсън, нали?

— Според инструкцията трябваше да позвъня в офиса си, само че се обади Джейсън. Каза ми да мълча, защото полицията ме следяла. После ми каза да се прибирам у дома. Щял да ме потърси, когато е безопасно.

— И досега не се е обаждал?

Тя поклати глава.

— Не.

Сойър продължи, като подбираше думите си внимателно:

— Знаеш ли, Сидни, лоялността ти към Джейсън е достойна за уважение, наистина. В брачната клетва се казва „заедно в добри и в лоши времена“. По-лоши времена от тези не бих могъл да си представя. Едва ли и Бог е имал предвид нещо такова.

— Но? — подкани го Сидни.

— Но понякога човек трябва да погледне отвъд предаността и чувствата си, да се съобрази с жестоките, реални факти. Не съм много красноречив, но ако мъжът ти е направил нещо лошо… не твърдя, че е… тогава не би трябвало да падаш в пропастта заедно с него. Както сама каза, имаш малка дъщеря, която се нуждае от теб. Аз самият имам четири деца. Не съм най-добрият баща на света, но все още сме близки с тях.

— Какво ми предлагаш? — попита тя тихо.

— Сътрудничество. Нищо повече. Ти ми казваш каквото знаеш, аз ти казвам каквото знам. Ще започна веднага. Приеми го като капаро в знак на добра воля. Написаното във вестника, общо взето, е всичко, което знаем. Видяла си видеозаписа. Мъжът ти се е срещнал с някого и е станала размяна. В „Трайтън“ са убедени, че това е информация, която ще им попречи да придобият „Сайбърком“. Освен това имат убедителни улики, свързващи Джейсън с банковата измама.

— Знам, че уликите изглеждат убедително, но не мога да повярвам, че е истина. Просто не мога.

— Е, да, понякога съвсем ясно изписани табели могат да сочат в грешна посока. Моята работа е да открия правилната. Признавам, че не смятам мъжа ти за абсолютно невинен, но, от друга страна, не мисля и че е сам.

— Смяташ, че работи за „Ар Ти Джи“ ли?

— Възможно е — призна Сойър. — Проверяваме тази версия наред с всички останали. Всичко изглежда много убедително, но все още не можем да сме сигурни. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

Сидни се замисли за разговора си с Едуард Пейдж на борда на самолета. Колебаеше се. Изведнъж си спомни уговорената среща с Джеф Фишер и се сепна.

— Не, няма нищо повече.

Сойър я изгледа продължително и стана.

— Между другото, след като ще обменяме информация, струва ми се, ще е добре да знаеш, че приятелчето ти Пол Брофи те проследи до Луизиана.

Сидни замръзна.

— Докато беше навън, претърси стаята ти в хотела. — Сойър тръгна към вратата и се обърна. — И за да няма грешка, ще продължим да те наблюдаваме непрекъснато.

— Нямам намерение да пътувам повече, ако това имаш предвид.

Отговорът му я изненада.

— Сидни, не дръж пистолета заключен. Трябва да ти е подръка, зареден, по всяко време. Всъщност… — Сойър разкопча палтото си, откачи кобура от колана си, извади пистолета, прибра го в джоба си и й подаде кобура. — Знам от опит, че пистолет в чанта рядко върши работа. Моля те, бъди внимателна.

Остави я на прага, замислена за жестоката съдба на последния, който й бе дал този съвет.

Лий Сойър огледа старателно изваяните от бял и черен мрамор стени и под. Бяха на несиметрични триъгълни форми, които вероятно би трябвало да предават сложно артистично послание. За агента на ФБР обаче те бяха източник на пулсиращ главобол. Зад изящната дървена врата с гравирано стъкло, от двете страни на която се извисяваха колони в коринтски стил, долиташе дискретно подрънкване на чинии и сребърни прибори. Сойър свали палтото и шапката си и ги подаде на хубава млада жена с къса черна пола и тясна блуза. Тя се усмихна топло й му подаде номерче. Появи се оберкелнерът и го премери с очи.