Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Какво е разследвал? — попита Бил Патерсън с удивление.

— Не знам. Не искаше да ми каже.

— Намери го и го попитай. Длъжен е да ти каже.

— Не мога да го попитам, татко. Убиха го пет минути след като се разделихме.

Баща й не можа да реагира.

— Татко, моля те, отидете в къщата в Мейн. Веднага.

— Ще тръгнем след закуска — едва успя да промърмори Бил Патерсън. — Ще си взема ловната пушка за всеки случай.

Сидни въздъхна облекчено.

— Сидни, искам да дойдеш с нас.

Тя поклати глава.

— Не мога.

— Защо, по дяволите, да не можеш!? — избухна баща й отново. — Ще останеш съвсем сама! Ти си съпруга на Джейсън и нищо не ти гарантира, че не са решили да те очистят!

— ФБР ме наблюдава.

— Мислиш се за неуязвима ли? А не смяташ ли, че и онези от ФБР допускат грешки? Вразуми се, скъпа.

— Не мога да дойда с вас, татко. Предполагам, че не само ФБР се интересува от мен. Ако дойда с вас, те също ще дойдат. — Цялото й тяло потрепери, когато произнесе думите.

— Сидни, скъпа — чу го да преглъща, — виж какво, ще изпратим майка ти и Ейми, а аз ще дойда при теб.

— Не искам да намесвам и теб. Достатъчно е, че аз съм замесена. Освен това искам да си с Ейми и мама. Искам да защитаваш тях. Мога да се грижа за себе си.

— Никога не съм се съмнявал в теб, обаче… сега е малко по-различно, нали? След като тези хора вече са убили… — Не довърши. Мисълта, че би могъл да загуби дъщеря си, го накара да изтръпне.

— Татко, не се притеснявай. Имам пистолет. Отпред има хора на ФБР и те ме наблюдават непрекъснато. Ще ви се обаждам всеки ден.

— Сид…

— Не се тревожи, татко.

— Добре — каза Бил Патерсън след малко. — Но искам да се обаждаш по два пъти на ден.

— Добре, два пъти. Поздрави мама. Представям си как я е разстроила статията във вестника. Моля те, не й казвай за този разговор.

— Сид, майка ти не е глупачка. Как ще й обясня, че трябва да заминем за Мейн по това време на годината?

— Измисли нещо, моля те. И кажи на Ейми, че я обичам. Че аз и баща й я обичаме повече от всичко на света.

— Ще й кажа, скъпа — отвърна баща й тихо.

Сидни изяде сандвича си, докато шофираше към дома. Влезе в къщата тичешком и веднага седна пред компютъра на мъжа си. Бе съобразила да заключи вратата на стаята и да вземе със себе си клетъчния телефон, за да може да се обади в полицията, ако се наложи. Извади дискетата и пистолета и ги остави на бюрото пред себе си.

Включи компютъра и се вгледа в екрана на стартиращата се машина. Изведнъж се сепна. Цифрата, показваща свободното място на твърдия диск, бе намаляла — сега беше около 1,3 гигабайта. Вгледа се в последните три цифри и си спомни как се бе разстроила, когато бе включила компютъра миналия път, защото бяха съвпаднали с рождения ден на Джейсън. Не бяха същите. А как бе станало, след като оттогава не беше пипала компютъра?

Изведнъж си даде сметка какво беше станало и стомахът й се сви на топка. Стана рязко, грабна пистолета и мушна дискетата в джоба си. Беше готова да пусне един куршум право в проклетия екран. Сойър беше прав, но и грешеше. Беше прав, защото някой явно бе влизал в къщата й, а грешеше, защото не беше дошъл да вземе нещо, а да остави нещо. Беше записал нещо на твърдия диск на компютъра на мъжа й. Нещо, от което тя трябваше да бяга колкото се може по-далеч.

След десет минути отново беше пред телефонния автомат в „Макдоналдс“. Гласът на секретарката й звучеше неестествено.

— Здравейте, мисис Арчър.

Мисис Арчър?! Работеха заедно от шест години и бе престанала да я нарича така на втория ден. За момента реши да не обръща внимание на този факт и продължи:

— Сара, Джеф на работа ли е днес?

Джеф Фишер беше компютърният специалист на „Тайлър, Стоун“.

— Не съм сигурна. Искате ли да ви свържа с помощника му, мисис Арчър?

Сидни избухна:

— Сара, какво става с теб? Какво е това „мисис Арчър“?

Сара не отговори веднага, а после трескаво зашепна в слушалката:

— Сидни, цялата фирма знае за статията във вестника! Изпратиха я по факса във всички кабинети. „Трайтън“ заплашва да се откаже от услугите ни. Мистър Уортън е бесен! Не е тайна, че всички шефове обвиняват теб.

— Аз самата знам толкова, колкото и всички те!

— Ами… от вестника излиза… сещаш се какво.

Сидни въздъхна.

— Свържи ме с Хенри. Ще изясня нещата.

Отговорът на Сара я ужаси.

— Днес сутринта имаше управителен съвет. Свързаха се със съдружниците от другите офиси. Говори се, че ще ти изпратят писмо.