Даниела Колева - Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия списана от Димитраки Маргариди)

ВИОЛЕТА.Мда, само дето нормалните езици на нормалните народи няма дума „преуспял“. Какво значи да преуспееш? Да надхитриш някого? Да излъжеш?

СОФКА.Хе, хе, че ний ако не надхитряваме и мамим, щяхме ли да стигнем до тук?

ХОР ОТ СТАРЦИ.Много сме, силни сме, млади сме!

СОФКА.Ха така! Ако не стигаме на европеизацията и мъртвите от гроба ще вдигнем, и тях ще преброим! (Чува се шум от вън.)

СОФКА.Шът! Мирно, равнис, може да е европеизацията! (Всички се изправят в стойка „мирно“, с изключение на Виолета, която продължава да седи опряла гръб на бюрото.)

ВИОЛЕТА (настрана) . Господи, това е казарма, не, по-зле, толкова високи зидове, и решетки, не… това е затвор. (Влиза поетът сър Манчо.)

СОФКА.Маноле! Изкара ни акъла!

МАНОЛ.

Ето… (Подава й лист.)

СОФКА (чете) .

И тъй нататък. Бравас, Манчо, да се разучи веднага! (Връща му листа.)

МАНОЛ.Слушам, шефкиня! Веднага!

Всички действащи лица излизат. На сцената остават Софка и Виолета. Появява се Душко Бездушков лазейки, захапал рисунка. Софка го наблюдава с ръце на хълбоците.

СОФКА.Душко, защо лазиш, бре? (Подава й с уста рисунката и се изправя.)

ДУШКО БЕЗДУШКОВ.Софчице, премъдрост моя, ти знаеш най-добре, че с лазене далеч се стига, пред когото и когато трябва!

СОФКА.Знам, знам, от мен се учиш ти, виж аз докъде стигнах. (Поглежда портрета.)

СОФКА.А-у-у Душко, ама тя таз европеизация досущ на мен прилича! (Обръща към публиката портрета, на който е изобразена Софка, гротескно и полугола, но с ореол от дванадесетте звезди на Европейския съюз.)

ДУШКО.Да, слънценосна мъдрост моя! (Прегръща я.)

СОФКА.Ами да, що да не си приличаме. (Замисля се.) Ами ако тя не ме хареса? (Върти се суетливо, поправя дрехите си, подръпва оттук оттам.) Хм, тя по-предан надзирател от мен не ще намери! Да хвърля топа, ако не ме хареса! (Закачат портрета на мястото на стария. Часовникът спира.)

СОФКА.Ела при мен да мислим как да я надхитрим тая пуста европеизация! Господ да я убие! (Заедно с Душко отиват в стаята й зад паравана, откъдето се виждат силуетите им и как Душко кокетничи и изразява чувствата си към Софка. Виолета е сама на сцената.)

ВИОЛЕТА.О, неразумний юроде, ако си преодолял варварството и балканската дивотия, поради що се срамиш да бъдеш достоен човек? Защо не надмогнеш назадничавостта и омразата, защо се оставяш на тях?

Влиза Мая с парцала, чистейки пода.

ВИОЛЕТА.В тая държава освен емигранти, произвежда ли се нещо друго?

МАЯ.Нали виждаш — художествена самодейност! Така и не разбрах, защо те затвориха тук?

ВИОЛЕТА.Защото имах вяра, че човекът е пораснал! Преди да дойда тук, присъствах с баща си и жена му на коктейл на дипломатическите мисии, в сърцето на Европа, по случай присъединяването ни. Та там високопоставена дама от преситено богата страна, шушукайки си с друга такава дама си позволи да каже, че голтаците от Източна Европа стават само за обслужващ персонал, но все пак да внимава какви слуги наема в къщата си.

МАЯ.И ти, какво?

ВИОЛЕТА.Бях твърде близо и чух цялата тирада за аборигенското стадо дето искало да се присламчи до техния чистичък и подреден свят.

МАЯ.Какво направи тогава?

ВИОЛЕТА.Ливнах и чашата си със шампанско в лицето й.

МАЯ.И после?

ВИОЛЕТА.За да замаскират скандала, баща ми и жена му обясниха, че не съм съвсем добре.

МАЯ.И те върнаха в родината, и те затвориха тук!

ВИОЛЕТА.Ти не си ли чувала, че така обикновено правят с инакомислещите.

МАЯ.Тежко ти, тук също не позволяват да се мисли! Едва ли и на теб ще позволят! (Мая е обърсала и излиза.)

ВИОЛЕТА.Разбирам го. (Прегръща се и потреперва.) Аз все пак вярвах, че не сме втора категория хора, затова и не се противих особено, когато ме натириха тук. Беше ми потребно да проверя, ей така, за себе си, докъде е стигнал тоя народ. Питам се, какво е Отечество, и какво значи то да е „земен рай“? И за кого?