Даниела Колева - Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия списана от Димитраки Маргариди)

СОФКА (на себе си) . Това, младото… ще трябва да се отърва от него!

Влиза „случаен“. Обръща се към Софка.

СЛУЧАЕН.Тука детско отделение има ли?

СОФКА.Не, тук отделенията са за попораснали деца. Ела, ще ти покажа твоята стая. (Излизат.)

ВИОЛЕТА.И за вдетинени старци, най-вече! Странно, прииждат нови, и то все младежи. Защо ли?

На сцената се появява нов „случаен“ млад мъж.

СЛУЧАЕН. (Вади листче, разгъва го. Оглежда се, вижда Виолета.) Да имате Данчо Алишери, книгата „Ад“?

ВИОЛЕТА.Той се казва Данте Алигиери, италианец, предренесансов творец, и е написал „Божествена комедия“.

СЛУЧАЕН.А „Ад“ случайно да е написал?

ВИОЛЕТА.„Ад“-ът е част от божествената комедия.

СЛУЧАЕН.Да, де, той ми трябва.

ВИОЛЕТА.Защо ви е, този тук не ви ли стига? Огледайте се, попаднали сте на точното място, в точното време, за да поживеете в него!

СЛУЧАЕН.Аха, ще се огледам, отвън чакат някаква особа, европейска … Отивам да видя. (Излиза.)

ВИОЛЕТА.И този е нов, но не е наясно къде е попаднал.

Влизат двама старци и си говорят.

ПЪРВИ СТАРЕЦ.Ама тя вече била дошла и се спотайвала!

ВТОРИ СТАРЕЦ.Кой бе? Евро… магарията ли?

ПЪРВИ СТАРЕЦ.Да, бе, да! И трябвало да я познаем коя е!

Оглеждат се тревожно.

ВТОРИ СТАРЕЦ.Коя може да е?

ПЪРВИ СТАРЕЦ.Само тая новата ще да е, няма кой друг!

ВТОРИ СТАРЕЦ.Трябва да я вкараме в лудница!

ПЪРВИ СТАРЕЦ.Че ний в какво сме? То по-голяма лудница от тая няма!

ВТОРИ СТАРЕЦ.Щом и това е лудница, значи нормален свят не е останал! Ама как ще е лудница, бе? (Недоверчиво.)

ПЪРВИ СТАРЕЦ.Като не е, хайде излез де! Тук е културна лудница, с книги, да ни ашладисват, т.е. облагородяват, сега даже ще ни европеизират. Ама виж, баба Тотка избяга, спаси се, нейде… (Шепне) . Тихо, Софка да не чуе, че… Я да си четем ние старите вестници…

Сядат по масите и дремят над старите вестници. Влизат Куша и Манол.

КУША.Ти, Маноле, напоследък съвсем си ме зарязал!

МАНОЛ.Нали разбираш, мила Кушке, сега се трудя над слова безсмъртни, европеизацията чакаме…

КУША. (Вижда Виолета до тиквите и заявява ядно.) Тя за тебе вече е дошла! (Обръща му гръб и отива на мястото си, хваща вестник и се скрива зад него.)

МАНОЛ.Ех, тез жени, как да поделят поет като мене, но евро младата избирам аз…

Влиза Софка, чистейки ръце о полите си, но по ръцете и остават следи от кръв.

МАНОЛ.О, евро дива, я кажи, отгде Европа ще ни наставлява?

СОФКА.От Бух (Прави с юмрук замах.) от Бухсел и от Страхбург! Отдалеч…

МАНОЛ.Ех, че си шантава, Премъдрост, наша! Да живей евронагъзацията! (Отива при Виолета, прави й реверанси.) О, доня Виолета, целувам Ви ръка!

ВИОЛЕТА.Вие, сър Манчо сте истински поет! (Иронично.)

МАНОЛ.О, доня Виолета, ласкайте ме, аз не съм поет!

ВИОЛЕТА.Как не сте?

МАНОЛ.Поет е онзи, който възсъздава прелест,

поет е онзи, който има смелост

да зашлеви плесница, макар и от слова.

Поет бих бил зад тез стени, ако съм свободен!

А тук съм нужен само за придворен шут-слуга!

ВИОЛЕТА.А аз загубих последната си илюзия… Явно такава е съдбата на малките народи! Да бъдат марионетки, разменни монети в ръцете на големите. Играчки някакви!

МАНОЛ.О, доня Виолета, вий вече сте наясно, ний навсегда пионки сме в ръцете на властта! (Покланя се и сяда до нея, заговаря й на ухо. Чува се шум отвън, всички настръхват, Софка виква.)

СОФКА.Стани! Равнис!

ВИОЛЕТА.По посредствеността!

СОФКА.Мирно! За посрещане на европеизацията, тон за песен! Три и… (Всички са прави, с изключение на Виолета, запяват химна за Европа вяло. Влиза баба Тотка. Всички млъкват изненадано и сядат.)

СОФКА (иронично) . О, девойко мари хубава, къде ходиш?

БАБА ТОТКА.Избягах, ходих света да видя зад тия решетки, черен ли е, бял ли е, но далеч не стигнах, малко зад оградата! Европизацията исках да ви доведа, да си похортувам с нея, та да знае какво я чака тука.

СОФКА.Ще ми я водиш! На нас европизация не ни трябва! Катурнали сме няколко империи, че нея ли няма да съборим! Да има късмет тя да дойде! (Одобрителни възклицания от старците и Куша.) Ти кажи защо избяга?