Даниела Колева: Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия списана от Димитраки Маргариди)

Новата(Виолета) — младо момиче, около 25-годишно

София(Софка) — шефката, около 60-годишна

Калуша(Куша) — Софкина приближена, около 55-годишна

Душко Бездушков — Софкин любовник около 70-годишен

Баба Тотка — старица, над 75-годишна

Манол(Сър Манчо Кукуриг) — застаряващ поет

Пчеличката Мая — чистачка

Иззет — пазач, старци, млади момчета и много „случайни минувачи“ — епизодични герои

Време на действието: безапелационно настояще.

Място на действието: т.н. „културен институт“ в бедна източно-европейска държавица, затънала в ориенталска леност.

Сцената представлява зала с множество стелажи пълни с книги, от средата и назад са разположен маси и столове за четене. Зад тях има параван, който отделя помещение в дъното на сцената.

В предната лява част на сцената има масивно старо и тежко бюро. Подобно бюро има и в дясната част, но по навътре към читателските маси. В дясната част, към авансцената има две стари каталожни шкафчета. Непосредствено до тях, на колоната има портрет, а в близост до него спрял часовник. Мястото на действието много напомня обществена библиотека.

Тъмна сцена.

На сцената влиза силует и оставя на бюрото плик, след което излиза от сцената. Сцената постепенно става светла. Влиза София. Застава на средата в неглижирано облекло (дълга провиснала пола, липсващо копче на блузата е заменено с брошка от изкуствени камъни, чорапогащникът е с бримки)_. Слага ръце на кръста. Оглежда се доволно, собственически, въздъхва блажено._

СОФКА.Ех, каква красота, каква подреденост, каква хармония създадох тук! (Разхожда се между стелажите, попоглажда книгите, побутва столовете.) Колко души приютих, колко мъдрост раздадох, колко духовност прикътах.! Е-е-х! (Отива до портрета на стената, попоглажда рамката, гледа го с благоговение, пак въздъхва доволно.) Е-е-х, какъв живот е тука! Вожде мой!… (В този миг вижда плика в срещуположния край на сцената, на бюрото. Грабва го и трескаво чете.) Какво?!? Нов… нов ръководител… европей… (Втурва се към портрета на вожда, започва да го гали.) Как така? (Готова да заридае.) Как нов… вожд? (Гледа листа.) Каква европеизация? Ти така зорко бдеше, кой, кой ще посмее да те замени? (Хваща се за сърцето.) Как? (Хуква към лявата част на сцената и излиза като изпуска писмото. Вика.) Куше? Куше-е?

На сцената се появява кокотката Куша. Трака с високите си токчета, ходи превзето, разтърсва коса и се парфюмира на всяка крачка.

КУША.Я, моят антураж още не се е появил! (Фръцка се наляво, надясно по сцената. Вижда листа. Взема го, оглежда се, чете, изумление се появява по лицето й, после страх и ужас.) А-у-у! (Започва да вика.) Софче-е… Софийо-о… Къде си? (София се втурва на сцената.)

СОФИЯ.Куше-е, сестро, видя ли писмото?

КУША.Видях… (Подава й го, тя го оставя на бюрото, двете се хващат под ръка и отиват до портрета на вожда, почти коленичат и заридават.) Какво ще правим сега?

СОФИЯ.Нов щяло да има, нов вожд, европейски. (Виква.) Не ща нов! (Портретът пада. Отдолу лъсва петолъчка. Те свещенодействено го поставят.)

СОФИЯ.Не ща нов! С тоя ни е добре!

КУША.Беше ни добре! (Поправя я.)

Както си стоят потресени, влиза младо момиче, оглежда се. Те я виждат, изправят се, обръщат се към нея и я измерват с погледи от горе до долу.

СОФИЯ.Ти трябва да си новата?

НОВАТА.Ами, май да, аз съм последната новодошла.

СОФКА.Аз съм София, тя е Калуша. Софка и Куша.

НОВАТА.Мъдрост значи, аз съм Виолета.

СОФКА.Да… тук е събрана всичката мъдрост по тия земи, това е храм на мъдростта. Но сега сме кахърни. Щели да сменят вожда, да идва нов, европеизация някаква.

НОВАТА.Е, че какво, не е лошо, промяната е движение, гледайте мъдро на…

СОФКА И КУША(в един глас) . Как?

СОФКА.Ти нищо не разбираш! Ний на тоя вожд дължим всичко!

КУША(добавя) . Всичко, дори живота си…

СОФКА.Ти стой тук! Ще ни помагаш. Сега разглеждай, свиквай, ние отиваме да кажем на другите. И пази! Да не вземе да се появи от нейде тази европеизация, че не сме готови да я срещнем. (излизат.)