Даниела Колева - Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия списана от Димитраки Маргариди)

ВИОЛЕТА.Но те са в миналото! А днешните къде са? Който гледа все назад, и е заровен в миналото, си остава там, не се развива!

СОФКА.Миналото е нашата опора!

ВИОЛЕТА.Стига с тая опора! Защото опората, щом много се опираш на нея, става патерица, а патерица ползва сакатият!

СОФКА.Ти си късогледа, като всички млади! Ако не беше славното историческо минало, нямаше да оцелеем!

ВИОЛЕТА.Точно така! Все оцеляване! Който оцелява, не пораства! Явно по тия географски ширини тясното се предпочита, а широкото е невъзможно!

ИЗЗЕТ.Аз познал, тоз момиче диверсант излезе!

СОФКА.Ти корен знаеш ли какво е?

ВИОЛЕТА.Стига с тия корени, стига сте ровичкали из гробове! Стига все за Белчо и Сивушка на браздата! Все за навуща и потури, тъпани и гайди, все това повтаряте! Вечно с магарета и каручки ли ще се хвалите пред света!

Действащите лица бавно обграждат Виолета.

СОФКА.Ти нищо не разбираш! Предците, които сме погребали…

ВИОЛЕТА.Стига сте им повдигали костите, оглозгали сте ги! Да, всичката ви сила е в тъжните поводи, дай ви да погребвате, да правите панихиди и да скърбите по миналото! Все назад, задълбочено взрени! Кога оценявате човека? Когато е мъртъв, тогава той става ценен! Даже му въздигате паметник нерукотворен! Всичката възхита е за мъртвите, а живите? А живите кога ще се научите да цените, поне колкото мъртвите… Защо живеете векове назад?

СОФКА.Изменница!

КУША.И Манчо иска да ми вземе!

СТАРЕЦ.Ний творим история!

ВИОЛЕТА.Каква? Казармена, в униформа?

СОФКА (възмутено) . Как смееш?

ВИОЛЕТА.Вие сте анахронизъм!

СТАРЕЦ (неразбиращо) . Какво сме?

ВИОЛЕТА.Гротескна отживелица!

СТАРЕЦ.Предателка!

ВИОЛЕТА.Защо не се сбъднаха „светлите бъднини“? Замисляли ли сте се?

СТАРЕЦ.Родоотстъпница!

ВИОЛЕТА.Защо младите бягат от отечеството и не щат да чуят повече за него?

СОФКА.А ти, ти защо се върна?

ВИОЛЕТА.Навярно за да ме прокудите и мен, като другите!

СТАРЕЦ.Поевропейчена шпионка!

ВИОЛЕТА.Защо? Защото отказвам да приличам на вас ли?

СОФКА.Ти чувала ли си за нашите възрожденци?

ВИОЛЕТА.Чувала съм! Но народ, който през петдесетина-сто години има нужда от възраждане и възродителни процеси, значи не живее, а е полумъртъв…

Влиза Манол, забързан, с грациозна стъпка.

МАНОЛ.Доня Виолета, нося Ви цветчета! (Никой не му обръща внимание. Той замръзва на мястото си, стискайки букетчето.)

СОФКА.И тебе ще жертвопринесем, щом трябва!

ВИОЛЕТА.Господи, има ли по света народ, който така безжалостно да избива своите, както нашия? (Виолета е обградена. Всички са вдигнали ръце, готови да я убият.) Прощавам Ви! Да ви е простено! (Всички, като по команда замахват, за да я убият.)

Внезапно влиза Мая. Спира се, силно изненадана, близо до Манол и извиква.

МАЯ.Господи! Помощ! Те ще я убият!

Падат решетките. Влизат разсилните. Разтървайки героите зазвучава „Ода на радостта“, ту провлачено, ту забързано. Завеса.

© Даниела Колева

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2091]

Последна редакция: 2007-04-14 08:16:15