Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

За съветското присъствие в България става дума в доклад на служителя на британската легация, Джон Прайс, от 22 юни 1957 г.

Често сме наблягали в нашите доклади на робското низкопоклоничество на правителството на този сателит пред Съветския съюз. Позицията на съветския посланик тук не се различава много от позиция на генерал-губернатор. Имаше интересна странична изява на това в разговор на приема по случай рождения ден на Кралицата, когато говорех с него и Тарабанов, заместник-министьра на външните работи. Изразих нашето задоволство от това, че на приема присъства търговският съветник на българското посолство в Лондон, Танев. Тарабанов каза, че изпитва добри надежди за значително увеличаване на търговията между България и Обединеното кралство. Съветският посланик побърза да каже, че смята това за малко вероятно, при което Тарабанов някак си стеснително изрази предположението, че неотдавнашното съобщение от Лондон за контролиране на търговията с Китай е много насърчаващо и той определено бил оптимист, че има добри изгледи за по-голяма британска търговия с българите. В този момент съветският посланик каза така твърдо, че нещата определено не стоят така, че Тарабанов смени темата. Лесно е да се прозре, че вероятно руските и българските желания по въпроса са в конфликт, но каквито и мечти да имат българите за следване на независима индустриална и икономическа политика, няма съмнение кой е господарят тук, когато въпросът опре до това.

Икономическото състояние на България и стандартът на живот на нейните граждани и селяни се разглеждат в доклад на посланик Спейт от 27 август 1957 г.

Магазините са по-добре заредени от миналата година и макар качеството на повечето местни продукти да си остава ниско по западни стандарти, асортиментът е по-широк — най-вече по отношение на текстилните и домакинските стоки — и има повече вносни стоки, главно от Чехословакия и Източна Германия. В новооткрития, построен по московски образец, ЦУМ миналата седмица видях да се продават чехословашки мотоциклети, източногермански фотоапарати, швейцарски часовници, вносни найлонови чорапи и бельо, шведски ножчета за бръснене и различни спортни и туристически стоки. Разбира се, новият магазин е показен, но подобрението не е ограничено само до столицата, то се забелязва през последните месеци дори в магазините на малките градове. За всеки наблюдател е очевидно, че не само висшият партиен ешелон има пари за харчене. Хората на улицата са по-добре облечени и дори се виждат жени, които са елегантни. Докато миналото лято мотоциклетите все още бяха рядкост, сега стотици излизат от града всяка неделя и правителството трябваше да започне кампания за безопасно движение, поради растящия брой фатални катастрофи.

В провинцията също се забелязва напредък, макар и не така осезаем, както в градовете. Има нови сгради, повече трактори и комбайни. Очаква се добра реколта въпреки наводненията в Пловдивско и Сливенско. Дялът на селяните във всичко това обаче е нищожен по западни стандарти и държавата е тази, която получава най-много облаги. Тези на дъното са все още отчайващо бедни и има райони, където те получават по-малко от 4 лева на ден; но въпреки това средният стандарт на живот се повиши; най-малкото в плодородните райони, макар и по-слабо, отколкото в градовете. Селяните продължават да се оплакват пред чужденци, които ги разбират, но ясно се забелязва, че земеделското недоволство не е вече един от по-сериозните проблеми на правителството.

Посланикът анализира също пътното строителство и туризма.

Проблемът с модернизирането дори на ключовите пътища е огромен, поради занемаряването им от години, което ги е довело до състояние да са подходящи само за джипове. Друга трудност е, че в бързането за постигане на резултати, строителите често не обръщат внимание на основите, затова настилката започва да се пропуква веднага след завършването на пътя. Правят се големи усилия за туристите, но е съмнително дали огромните инвестиции за строежи на хотели могат да донесат някога икономическа печалба. Хотелите по крайбрежието, макар и пълни през лятото, са затворени през половината от годината, а другите изглеждат винаги полупразни. Посетители идват почти изключително от другите сателитни държави или са делегации, чиито разноски се посрещат от български източници, така че приходите в полезна чужда валута не съответстват на капиталните разходи на държавата. Нито пък текущото 25% увеличение на разменния курс за туристи прави голяма разлика, тъй като почти всички идват тук на екскурзии, договорени между сателитните правителства, и плащат за допълнителните си разходи от продажбата на незаконно внесени стоки.