Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Във връзка с конкретни министерски назначения посланикът докладва на 8 февруари 1957 г.

Най-важно е назначаването на Вълко Червенков за министър на образованието и културата. След неговото понижаване миналия април, ние винаги сме смятали, че той упражнява значителна власт зад кулисите. Неговият нов пост означава нещо повече от връщане на един сталинист. Може да се очаква, че той ще действа с твърда воля за безмилостно справяне с всеки признак на бунтарство сред студентите. Нито пък е вероятно той да е по-малко суров спрямо критични коментари в пресата или по отношение на онези културни кръгове, които жадуват за повече свобода на изразяването. Райко Дамянов, който оглави обединеното министерство на външната и вътрешната търговия, е, както Югов и Червенков, обучен в Москва комунист от старата гвардия, а намаляването на броя на министерствата оставя властта концентрирана още повече отпреди в ръцете на малцината надеждни с московско минало.

Ричард Спейт коментира и една друга министерска смяна.

Назначаването на Тончев наместо Грашнов за министър на обществените строежи и пътищата представлява даване на предпочитание на земеделец пред един комунист. Това е в съответствие с последните усилия за омиротворяване на селяните.

Но кой е Тончев и кой Грашнов? В интервю за Би Би Си бившият ръководен член на БКП, Петър Семерджиев каза:

В миналото Марин Грашнов е бил секретар на партийната организация в Троян и оттам беше издигнат на по-отговорна работа, включително на министерски пост. Стоян Тончев има специална биография. Стоян Тончев е известен на българското комунистическо ръководство от миналото, защото от 1922 г. той е изпратен като съмишленик на Комунистическата партия да членува и работи в БЗНС. Поради участие в събитията 1923–25 г. той емигрира в Съветския съюз и там, като емигрант, членува в Съветската комунистическа партия. Независимо от преживяното от него през годините на големия сталинов терор, той успява да оцелее, да излезе от лагерите и непосредствено след 9 септември 1944 г. се завърна в България. Със завръщането му пред него се изправя проблемът къде трябва да членува. Той се явява в ЦК на БКП, за да се уреди по-нататъшната му политическа дейност. Най-напред се среща с ръководителя на отдел „Кадри“, Иван Масларов, а той се обръща към политическия секретар на Централния комитет, Трайчо Костов. Случаят на Стоян Тончев е известен на Трайчо Костов и той нарежда да му се съобщи да се завърне веднага в родния си край, в град Русе, да се легитимира пред областното ръководство на БЗНС и да остане деятел в този край. Оттам почна политическата кариера на Стоян Тончев. Във връзка с укрепването на Земеделския съюз под ръководството на БКП, постепенно той става секретар на областната дружба, издигат го за член на Постоянното присъствие на Земеделския съюз, става негов секретар, и за да се укрепи още повече неговото положение, и следователно позициите на Комунистическата партия, на него се поверява поста на министър наред с други членове на Постоянното присъствие. Това е момент, когато окончателно се укрепват позициите на БКП в земеделското движение и специално в БЗНС под ръководството на Георги Трайков, който трябва да се превърне в проводник на комунистическата политика сред българското селячество.

През януари 1957 г. Централният комитет обявява и решение за ролята на Отечествения фронт. На 24 януари Ричард Спейт докладва на Лондон.

След 9 септември 1944 г. Отечественият фронт изигра първоначалната си цел да помогне на комунистите на вземат властта и, по времето когато тази власт беше твърдо установена след изборите в 1946 г., той престана да е нещо повече от чисто комунистическа организация, използвана на национални празници и други подобни случаи за създаване на фалшиво впечатление за широко левичарско единство в страната. В последното решение няма претенция, че ОФ няма да бъде изцяло ръководен от комунистите, но в неговия последен параграф се осъжда всякакво подценяване на важността на „съвместната работа на комунисти и земеделци в Отечествения фронт“. Това решение на Централния комитет на пръв поглед прилича на позната външна украса, но е възможно да има и нещо повече от това. Има признаци, че Партията може би намира за необходимо да направи някои истински отстъпки на земеделците, за да засили позицията си сред селяните. Нещо повече, достоверно беше съобщено, че бившият популярен земеделски водач, Гичев, е бил замолен да сътрудничи в правителството, но той предпочел да остане в затвора.