Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Здесь есть возможность читать онлайн «Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

След като получава доклада, Питър Самърскейл прави следното заключение за положението в България към юли 1962 г.:

Въпреки че Живков, Югов и техните колеги са неохотни десталинизатори, мисля, че не е изключено те постепенно да допуснат една умерена степен на либерализация, ако бъдат подложени на силен натиск от Москва. Макар Живков несъмнено да остава сталинист в сърцето си, той се е проявявал като способен на приспособяване.

На 17 март 1962 г. Народното събрание единодушно одобрява предложените от Антон Югов промени в Министерския съвет. Те включват: освобождава се заместник-премиера Кимон Георгиев, генерал Добри Джуров сменя генерал Иван Михайлов в Министерството на отбраната, генерал-лейтенант Димо Диков става вътрешен лшнистър на мястото на генерал-полковник Георги Цанков, Петър Танчев поема Министерството на правосъдието, Пеко Таков — вътрешната търговия, а Лъчезар Аврамов — външната. Без министерски постове остават техните предшественици — Ради Найденов, генерал-лейтенант Руси Христозов и генерал-лейтенант Георги Кумбилиев.

Относно извършените промени посланик Линкън докладва на Лондон на 28 март:

Конкретен и важен фактор за промените трябва да е било недоволството в Партията и обществото от неефективността и неефикасността на властите през 1961 в редица сектори и по-специално производството и разпределението на храни и потребителски стоки, и снабдяването с горива и електричество. Обществото трябваше да преживее сурова зима и всяка управляваща партия в демократична страна, която би тръгнала на избори при сравними обстоятелства, определено би загубила доста от своята подкрепа. Между по-общите съображения за промените са недоволството на младите кадри от стремежа на по-възрастните да останат на постовете си. Както съм казвал и друг път, режимът застаряваше и ставаше самодоволен и не правеше опити за преодоляване на пропастта между сегашните управници и по-младата генерация. Никой от новите министри не е забележимо млад, но самият факт на промяна в правителството представлява отстъпка на онези, които искат промяна. По-трудно е да се прецени до каква степен промените отразяват властта на първия секретар на Българската комунистическа партия, Тодор Живков, и дали те бележат начало на истинска атака срещу онази теория и практика, която общо може да се нарече „сталинизъм“.

Относно сменените генерали, Христозов и Кумбилиев, Антъни Линкън пише: „Двамата «генерали», Христозов и Кумбилиев, бяха към края на 40-те си години. Христозов имаше голям административен опит, а Кумбилиев създаваше впечатление на способен и енергичен човек. Обаче и двамата, и особено Кумбилиев, бяха остро критикувани от Живков в неговия доклад пред Централния комитет относно 23-тия конгреса на КПСС и техните глави трабваше да паднат.“ Във връзка с извършените промени в Министерството на отбраната, посланикът коментира:

Генерал Иван Михайлов неотдавна отпразнува 65-тия си рожден ден и от доста време беше фигуративен министър. Неговият заместник, генерал Добри Джуров, досега беше втори заместник-министър на отбраната и бе издигнат през главата на първия заместник — генерал Иван Бъчваров. Претенциите на новия министър за военен чин идват от служба при партизаните, но колкото той стои по-ниско като военен от Бъчваров, толкова е по-ниско и като политик. Генерал Врачев, който преди 2 години стана началник на Генералния щаб на мястото на Бъчваров, сега ще поеме от него и поста първи заместник министър. Генерал Врачев е кандидат-член на Централния комитет и депутат в Народното събрание. Генерал Август Кабакчиев от авиацията, който преди беше трети заместник-министър, стана втори, а трети ще е генерал Здравко Георгиев. Генерал Семерджиев стана началник на Генералния щаб. От новите хора само Врачев и Кабакчиев могат да бъдат смятани за сериозни военни и моят военен аташе не вижда статегически отражения от промените.

Имат ли промените осезаем политически привкус? Някои от новите хора са били партизани и работят заедно в Министерството на отбраната от известно време. Не изключвам по-късно да се появи политическо обяснение на промените. Засега мога само да предположа, че който надделява в партийното ръководство в момента (мисля, че това е Живков), подсигурява, че Министерстото на отбраната е в по-млади и по-надеждни ръце.

На 24 март 1962 г. Антъни Линкън коментира в писмо до Форин офис предположението на британския посланик в Полша, Джордж Клатьн, че основната функция на посланиците на страните от Съветския блок в другите страни от Блока е да действат като представители на своята партия.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)»

Обсуждение, отзывы о книге «Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x