Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

След като получава доклада, Питър Самърскейл прави следното заключение за положението в България към юли 1962 г.:

Въпреки че Живков, Югов и техните колеги са неохотни десталинизатори, мисля, че не е изключено те постепенно да допуснат една умерена степен на либерализация, ако бъдат подложени на силен натиск от Москва. Макар Живков несъмнено да остава сталинист в сърцето си, той се е проявявал като способен на приспособяване.

На 17 март 1962 г. Народното събрание единодушно одобрява предложените от Антон Югов промени в Министерския съвет. Те включват: освобождава се заместник-премиера Кимон Георгиев, генерал Добри Джуров сменя генерал Иван Михайлов в Министерството на отбраната, генерал-лейтенант Димо Диков става вътрешен лшнистър на мястото на генерал-полковник Георги Цанков, Петър Танчев поема Министерството на правосъдието, Пеко Таков — вътрешната търговия, а Лъчезар Аврамов — външната. Без министерски постове остават техните предшественици — Ради Найденов, генерал-лейтенант Руси Христозов и генерал-лейтенант Георги Кумбилиев.

Относно извършените промени посланик Линкън докладва на Лондон на 28 март:

Конкретен и важен фактор за промените трябва да е било недоволството в Партията и обществото от неефективността и неефикасността на властите през 1961 в редица сектори и по-специално производството и разпределението на храни и потребителски стоки, и снабдяването с горива и електричество. Обществото трябваше да преживее сурова зима и всяка управляваща партия в демократична страна, която би тръгнала на избори при сравними обстоятелства, определено би загубила доста от своята подкрепа. Между по-общите съображения за промените са недоволството на младите кадри от стремежа на по-възрастните да останат на постовете си. Както съм казвал и друг път, режимът застаряваше и ставаше самодоволен и не правеше опити за преодоляване на пропастта между сегашните управници и по-младата генерация. Никой от новите министри не е забележимо млад, но самият факт на промяна в правителството представлява отстъпка на онези, които искат промяна. По-трудно е да се прецени до каква степен промените отразяват властта на първия секретар на Българската комунистическа партия, Тодор Живков, и дали те бележат начало на истинска атака срещу онази теория и практика, която общо може да се нарече „сталинизъм“.

Относно сменените генерали, Христозов и Кумбилиев, Антъни Линкън пише: „Двамата «генерали», Христозов и Кумбилиев, бяха към края на 40-те си години. Христозов имаше голям административен опит, а Кумбилиев създаваше впечатление на способен и енергичен човек. Обаче и двамата, и особено Кумбилиев, бяха остро критикувани от Живков в неговия доклад пред Централния комитет относно 23-тия конгреса на КПСС и техните глави трабваше да паднат.“ Във връзка с извършените промени в Министерството на отбраната, посланикът коментира:

Генерал Иван Михайлов неотдавна отпразнува 65-тия си рожден ден и от доста време беше фигуративен министър. Неговият заместник, генерал Добри Джуров, досега беше втори заместник-министър на отбраната и бе издигнат през главата на първия заместник — генерал Иван Бъчваров. Претенциите на новия министър за военен чин идват от служба при партизаните, но колкото той стои по-ниско като военен от Бъчваров, толкова е по-ниско и като политик. Генерал Врачев, който преди 2 години стана началник на Генералния щаб на мястото на Бъчваров, сега ще поеме от него и поста първи заместник министър. Генерал Врачев е кандидат-член на Централния комитет и депутат в Народното събрание. Генерал Август Кабакчиев от авиацията, който преди беше трети заместник-министър, стана втори, а трети ще е генерал Здравко Георгиев. Генерал Семерджиев стана началник на Генералния щаб. От новите хора само Врачев и Кабакчиев могат да бъдат смятани за сериозни военни и моят военен аташе не вижда статегически отражения от промените.

Имат ли промените осезаем политически привкус? Някои от новите хора са били партизани и работят заедно в Министерството на отбраната от известно време. Не изключвам по-късно да се появи политическо обяснение на промените. Засега мога само да предположа, че който надделява в партийното ръководство в момента (мисля, че това е Живков), подсигурява, че Министерстото на отбраната е в по-млади и по-надеждни ръце.

На 24 март 1962 г. Антъни Линкън коментира в писмо до Форин офис предположението на британския посланик в Полша, Джордж Клатьн, че основната функция на посланиците на страните от Съветския блок в другите страни от Блока е да действат като представители на своята партия.