Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

На 23 май Марк Хийт отново докладва на Лондон за посещението на Хрушчов.

Макар Хрушчов да не беше посрещнат така ентусиазирано, както се съобщаваше в пресата, не е възможно да се каже, че той беше посрещнат хладно от средния българин. Той беше посрещнат сдържано, но сърдечно. Хрушчов не се поколеба да каже на българите да работят по-усилено и мисля, че им говореше както би говорил на украинци. За момента изглежда, че на Живков му е казано да остане на мястото си. Но Ганев е болен и това ще направи неизбежно извършването на промени рано или късно.

За българите нарежданията изглежда са да поддържат курса, да свият платната, за да се намали опасността от вятъра на десталинизацията, и да увеличат скоростта. През последните месеци има значително увеличение на потребителските стоки и частните леки коли и би било трудно да се твърди, че тези хора се задъхват от недоволство срещу режима. Ако някога се стигне до промени в ръководството, те ще станат вероятно по съветски нареждания, а не в отговор на вътрешно недоволство.

На следващия ден, 24 май, шефът на Северния отдел, Робърт Мейсън, обобщава информацията около визитата на Хрушчов в България.

От дълго време се говори, че в Българската комунистическа партия има силна сталинска фракция, и усилията за ликвидиране на култа към личността вероятно са се натъкнали на упорита съпротива. От посещението през април на Иличов — един от идеологическите експерти на съветската комунистическа партия — руснаците може да са разбрали по-добре проблемите, произтичащи от сталинисткото минало на Българската комунистическа партия и на нейните сегашни лидери. Хрушчов може да е пресметнал, че като подкрепи Живков сега, той би улеснил пътя на последния за по-ефективно справяне със задачата за десталинизация преди 8-мия конгрес на БКП през август. Анализите на речите на Хрушчов в България подкрепят гледището, че неговата първостепенна цел е била да засили режима: Хрушчов е използвал всяка възможност за да поздравява българските ръководители, и лично Живков, за „правилността“ на тяхното ръководство. Важно е да се отбележи, че в речта си в Обнова Хрушчов започнал да говори относно десталинизацията, но прекъснал с думите: „Това е достатъчно, другари; цял свят ни слуша, а аз, така да се каже, издавам тайни.“ Освен това, сега беше съобщено, че в средата на юни Хрушчов ще посети Румъния, където процесът на десталинизация удари на камък, както в България.

Въпросът за десталинизацията на Източна Европа силно интересува британското външно министерство през 1962 г. По искане на Лондон Антъни Линкън докладва на 10 юли за процеса на десталинизация в България.

Едва беше приключил 22-рия конгрес и българите започнаха да говорят, че той бележи логически завършек и е потвърждение на 20-тия. По този начин българите твърдяха, че от 1956 г. теорията и практиката на Ленин били възстановени в българския политически живот, и в частност, че пороците съпътствали култа към личността били на практика премахнати отдавна.

Един режим като българският, който е така сервилен пред Москва, не би могъл да избегне някаква форма на конкретно демонстриране на новия комунистически дух след 22-рия конгрес, но вероятно никой друг сателитен режим не е преследван от по-смущаващ призрак на неговото собствено минало. Живков би могъл вероятно да си измисли алиби, що се отнася до периода преди 1956 г., но Югов и другите, които работеха ръка за ръка с Червенков, когато той беше на власт?

След 22-рия конгрес Червенков беше отстранен от всички правителствени и партийни постове, сталински имена и статуи на Сталин постепенно се премахват; има ново Народно събрание, твърде различно по състав от старото. Властите изглежда възприеха по-благоприятно отношение към културните връзки със Запада.

Много слухове и догадки се въртят около този потаен режим, но те никога не са например за по-свободни пътувания и по-малко полицейщина, или че ще бъдат опразнени концентрационните лагери. Обществото — непривилегированите маси — явно не очаква това и ключовите думи си остават апатия и примирение — вероятно с изключение на студентите. Издигащ се млад мъж, за когото се говори, че е протеже на Живков, Митко Григоров, беше включен в Политбюро. През май той държа реч с учудващо реакционна жар. Той твърдеше, че партийната линия по време на култа на Червенков била „правилна“ и че „ревизионизмът оставал главната заплаха за световното комунистическо движение“. Той сипеше клетви срещу проникващите от Запад идеи и култура. Ако това е истинският глас на младото поколение политически лидери, те няма за какво особено да се карат с по-възрастните от тях, с изключение на нежеланието на старата генерация да им отстъпи местата на власт и на масата на изобилието. Затова не виждам живковци или григоровци като истински борци срещу сталинистките злини. Смятам, че единствено натиск от Кремъл може да даде тласък на десталинизацията в тази страна.