Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

В края на август 1961 г. в България се провеждат Световни студентски игри. В доклад от 6 септември британската легация коментира дали е имало опити Универсиадата да се използва за пропаганда.

Доколкото можахме да видим, българите не направиха открити опити да превърнат Универсиадата в голям пропаганден форум. Единственото указание в пресата за политическо тълкуване на игрите беше във вестник „Стършел“, който разкритикува французи, гърци и американци за тяхното неучастие. Авторът предположи, че французите са заети с боеве в Алжир и Тунис, гърците са ангажирани с военни маневри на българската граница, а американците са обеднели от разходи за самолети „Ю-2“. Британският отбор беше приет топло. Българските официални лица и преводачи не създадоха впечатление, че правят някакви опити за индоктриниране на гостите, но в същото време отбягваха да отговарят на въпроси, които не бяха пряко свързани със състезанията. Единствената преживяна неприятност от британския отбор беше свързана с личната кореспонденция: няколко от получените писма очевидно са били отваряни. Когато на главния български преводач беше обърнато внимание за това, той изрази съжаление и обясни, че някои неконкретизирани хора (той направи намек, че те може да са в България) не одобрявали Универсиадата и се опитвали да й попречат. На следващия ден, получавайки официални указания, той се коригира и каза, че писмата били отворени от британските власти в Лондон с цел да дискредитират България. Този инцидент оправда нашето предупреждение към британските спортисти, което предадохме чрез техните треньори при пристигането им, че е опасно да взимат за чиста монета всичко, което виждат в България. Доколкото можах да видя, британските спортисти не бяха подведени от приятелското отношение на тези, с които се запознаха, за да повярват, че България е нещо различно от една полицейска държава.

В средата на 1961 г. българските власти обявяват, че от 1 януари 1962 г. ще има смяна на парите. Указът за новия лев, който ще се равнява на 10 стари, е бил придружен от обяснителна реч на министър-председателя Антон Югов, която се анализира от легацията в доклад от 26 юли.

Югов надълго говори за икономическия прогрес, който — както се твърди — България била постигнала след войната. Неговият аргумент е, че поради големите икономически крачки на България сегашният лев е изживял своята функция и е станал тромав. Следователно било дошло време той да се замени с по-подвижна единица, на базата на която България ще може да постигне още по-голям напредък. Трудно е да се схване логиката на този аргумент. Но от ударението, което Югов поставя на размера на предоставената помощ от съветски експерти, би могло не без основание да се предположи, че реформата е вдъхновена и организирана от Съветския съюз.

Ако се съди по незабавната обществена реакция — имаше масово купуване на всички налични стоки — българите не са убедени от официалните уверения, че новите мерки няма да засегнат техните интереси. Те имат наум предишната парична реформа от 1952 г., когато загубиха 3/4 от своите пари и спестявания. Макар сегашната реформа да не е точно сравнима с предишната, и макар на теория тя да не засяга покупателната способност, отделният българин е разтревожен, че тя неизбежно означава поскъпване на живота. Значението, което официалните изявления отдават на разясняването на обществото, че то ще бъде облагодетелствано от реформата, внушава, че властите съзнават тези тревоги и не са напълно убедени, че могат да ги отстранят. На 20 юли партийният вестник „Работническо дело“, 24 часа след публикуването на указа, увери читателите си, че съобщенията от цялата страна показвали, че обществото единодушно одобрява новите мерки. Въпреки това вестникът се беше почувствал задължен да настоява всички елементи на указа да се разясняват внимателно на всеки гражданин и всички опити на враждебни елементи да изопачат значението на указа да срещнат отпор.

След като в България се обявява предстояща смяна на парите, Английската национална банка, Банк ъв Инглънд, изразява желание да получи образци от новите банкноти и британската легация прави опит да получи такива образци. На 15 ноември 1961 г. легацията докладва на Форин офис.

Запитахме Българската национална банка дали възнамерява да изпрати образци от новите банкноти и монети на централни банки в чужбина. В отговор ни бе казано, че тя не възнамерява да прави това, тъй като изнасянето на българска валута е забранено и следователно чуждестранните банки не се нуждаят от образци на банкнотите и монетите в обръщение в България.