Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Последиците от този епизод излизат от неговия българо-югославски контекст. С експулсирането отчасти се е целяло да се предупредят българските ревизионисти, но аз мисля, че то е било предизвикано най-вече от безпокойството на българската страна от обхвата на познанствата и контактите на югославския втори секретар — особено в академичните, литературните и артистичните среди. Това се оказа първият от поредица ходове на българските власти за елиминиране на контактите на български граждани с некомунистически, особено западноевропейски, дипломатически мисии — процес, който доведе до застой в някои културни дейности. В последствие югославският посланик се оплака, че неговото посолство и персоналът му са подложени на прекомерно внимание от страна на българските разузнавателни и охранителни служби. Българската преса, обаче, се занимава малко време с експулсирането. Не последва кампания в печата.

Посланикът се спира и на промените в отношенията с Гърция през първите 6 месеца на 1961 г.

Прекъснатите в края на 1960 г. преговори с Гърция по въпроса за репарациите не бяха подновени. Появиха се няколко враждебни статии относно условията на живот в Гърция, като на гръцкото правителство и на гръцкия народ бяха давани ненужни и тенденциозни съвети. Българските организации изпратиха множество телеграми за освобождаване на Манолис Глезос и други гръцки комунисти. Чувствата се нажежиха допълнително през юни, когато беше съобщено, че голям брой гръцки македонци са били прехвърлени от Полша в България. Питанията на гръцкия шарже д’афер относно предполагаемите намерения на българските власти за заселването на тези хора по границата останаха без отговор. През юли, след разкриването в Северна Гърция на шпионска мрежа, работеща за България, срещу един аташе от гръцката легация бяха грубо скалъпени обвинения и той беше експулсиран за „шпионаж“.

Посланикът разглежда и отношенията на България със САЩ.

Отношенията със САЩ се влошиха. Преговорите за уреждане на исковете бяха прекратени през април. Изгледите България да получи статут на най-облагодетелствана нация в търговията изглеждат слаби. Българските власти продължават да задържат в Русе един човек, който е роден в САЩ и когото американските власти смятат за американски гражданин. Той притежава известно богатство в Америка. Американският пълномощен министър на няколко пъти се опита да издейства неговото освобождаване и е възможно в резултат на този случай Държавният департамент да предупреди американците, че не ще може да им се гарантира консулска закрила в България. Подобен ход би ударил българите по тяхното честолюбие и би бръкнал в джобовете им, защото американски туристи от български или друг балкански произход носят известно количество западна валута.

През април, по време на десанта в Куба, имаше особено масова и заплашителна „спонтанна демонстрация“ срещу американската легация. Поведението на българския външен министър, когато американският посланик отишъл при него, за да протестира, беше по своему също така срамно, както и това на партийните хулигани на улиците. Две отделни нападения на насилници срещу български дипломати във Вашингтон допълнително нажежиха атмосферата. По-рано през годината българските подозрения се възбудиха от снимка в американско списание, показваща американски войски, обучавани в „партизанска“ тактика. Снимката показваше черна дъска с изписани думи на български.

Българските власти също така направиха всичко възможно, за да ограничат американската културна и информационна дейност. Например, те не разрешиха посещения на един университетски оркестър и на аматьорски плувен отбор и забраниха на американската легация да разпространява ежедневен информационен бюлетин.

В заключение на обширния си доклад за българските международни отношения през първите 6 месеца на 1961 г. Антъни Линкън се опитва да обясни относителното българско пренебрежение към отношенията със Западните страни.

Българското отношение към Западните сили през разглеждания период беше грубо и негативно, въпреки че повечето неофициални посетители бяха посрещнати с топло гостоприемство — особено ако изглеждаха удобен инструмент за пропаганда. Този „апел към народите“ през главите на техните правителства е стандартна комунистическа тактика, която се улеснява от свободата на пътуванията, на която се радват гражданите на демократичните страни. Посещението на г-н Сайръс Итън 11 11 Американски милионер, който се гордеел с Ленинската си награда за мир. Един от инициаторите на Пъгуошкото движение — б. а. , който прекара една седмица в България като гост на Тодор Живков, е добра илюстрация. Мисля, обаче, че относителното пренебрежение към отношенията със западни правителства, което България изглежда проявява през тази година, е по-скоро повърхностно, отколкото реално. То, струва ми се, произтича не от самоувереност, колкото и гръмко българските лидери да провъзгласяват военната и икономическа мощ на Съветския съюз и неизбежния триумф на комунизма, а от страх от последиците, ако на българския народ — и по специално на младежта — се позволят някакви контакти със Запада, извън строго контролираните.