Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

През 1961 г. легацията не докладва само за българи, но и за британци. На 3 май легацията изпраща бележки за британските учители в България. На първо място в списъка по азбучен ред са Реджиналд Бартлет и Кристина Бартлет.

Г-н и г-жа Бартлет пристигнаха в София през 1956 г. Първоначално и двамата бяха преподаватели в Университета, но г-жа Бартлет сега преподава в Английската гимназия в София, докато г-н Бартлет прави преводи за официалната Българска телеграфна агенция и за списание „Bulgaria Today“. Г-жа Бартлет заявява, че е комунистка и поддържа съвсем слаби връзки с легацията.

Комунистически пристрастия проявявал и Албърт Банди, следващият в списъка.

Г-н Банди и съпругата му дойдоха в България през септември 1960 г. Те са по-възрастни от другите новодошли и имат немарлив вид. И двамата са с крайно леви възгледи. Г-н Банди смята вестник „Дейли Уъркър“ за единствения достоверен английски вестник, а в разговор със служител на легацията г-жа Банди изразила без задръжки своето възхищение от постиженията на комунистическия режим в България.

В списъка на учителите са още г-ца Джилиън Йезърд, г-ца Ан Слейтър и г-н Ерик Тиър.

Г-ца Йезърд преподава в Английската гимназия в София. Тя е в България от няколко години, но не е известно точно откога. Не се е регистрирала в Консулския отдел. Знае се, че е комунистка.

Г-ца Ан Слейтър, учителка по история в Пловдив от 1959 г., заявена комунистка, която никога не се е регистрирала в тази легация. Двете й години в България изглежда не са разколебали вярата й във валидността на комунистическата доктрина.

Г-н Ерик Тиър, учител по химия в София, в България от септември 1960 г. Г-н и г-жа Тиър са явни комунисти и изглежда преди да дойдат са имали връзки с Комунистическата партия в Шефийлд.

Както докладва легацията, обаче, не всички английски учители в България са комунисти.

Г-н и г-жа Фермор са млада новобрачна двойка и те дойдоха за първи път в България през септември 1960 г. Джон Фермор преподава география в София. При пристигането си семейство Фермор се стреснаха, когато научиха, че повечето други британски учители са отявлени комунисти.

Питър Скот, учител по география в Пловдив от септември 1960 г. Г-н и г-жа Скот са и двамата антикомунисти и се проявиха като проницателни наблюдатели на живота в България.

На 23 юни 1961 г. първият секретар па легацията, Доналд Джаксън, изпраща подробен доклад за работата на британските учители в България. Съгласно доклада, през учебната 1960–61 г. в България е имало 10 британски учители: 6 в София и 4 в Пловдив, от които 5 са дошли в 1960 г.

Когато българските власти започнаха да наемат на работа тези учители преди няколко години, те разчитаха на прокомунистически организации като Дружеството за английско-българско приятелство, за да се свържат с подходящи хора. Преди 2 години, обаче, започнаха да поместват обяви в „Times Educational Supplement“ и повечето от учителите, които са сега в България, бяха наети по този начин. При предишния метод на набиране българите намираха хора с прокомунистически гледища, които въпреки това вероятно са добри учители. Тези, които пристигнаха миналата година, са предимно или много млади, или слабо квалифицирани. Повечето, макар не всички, са комунисти или вярващи в комунистическата пропаганда. Повечето учители тази година в България поддържат минимални контакти с легацията. Въпреки това ние се постарахме да направим преценка на всеки от тях, което може да послужи за архива на Форин офис.

В доклада се описва и един инцидент, засегнал двама от британските учители — Фермор и Скот.

Семейство Фермор гостували на семейство Скот в Пловдив и един следобед г-н Фермор и г-н Скот отишли на разходка. Те навлезли в една ливада, където отивали и откъдето свободно се връщали българи. В това поле, обаче, имало хангар, около който българите изглеждали притеснени. Скот и Фермор били арестувани и държани от милицията за няколко часа, докато директорът на Английската гимназия в Пловдив не се застъпил за тяхното освобождаване.

Не съм склонен да придавам някаква особена важност на този инцидент освен тази, че двамата са се приближили до обект, смятан от българите за стратегически важен. Интересно е да се отбележи обаче, че тези учители са двамата най-открити антикомунисти между британските учители и не бих напълно изключил възможността българите да са разиграли този инцидент, за да ги насърчат да не се връщат следващата година. Ако целта е била такава, мероприятието е било излишно, тъй като и двамата бяха решили малко след пристигането си да не се връщат след първоначалния едногодишен договор.