Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Второто писмо, което британската легация изпраща в превод на Форин офис, е подписано от Любен Паунов, живущ на ул. „Сталин“ №82 в София, който пише на 4 май 1961 г.:

Аз съм 60 годишен писател и журналист, не съм партиен член. В 1957 г. бях пратен в концентрационния лагер „Белене“ без никаква причина, тъй като съм свободен и демократичен човек. В „Белене“ трябваше да изкопаваме по 5 кубика земя дневно. Нямаше вода. Хората копаеха дупките и пиеха вода от тях. Водата беше ледено студена и вонеше. Прекарах 2 години там. Сега страдам от следните болести: гастрит, колит и ревматизъм. Сега съм парализиран, жив труп. Милиционерите ме биха в лагера и ми отрязаха пениса (извинете за израза). Уринирам кръв. Те срязаха врата ми и едва се движа. Състоянието на лагерниците е ужасно. Няма измъкване. Изхвърлиха ме от лагера като мръсно куче. Храната беше ужасна: 1/2 хляб на ден, само зрял и зелен боб. Безкрайна работа, много псуване. Какво е комунизъм? Научно прилагане на лъжа и заблуди. Преди те лъжеха по ненаучен начин. Сега го правят със средствата на диалектическия материализъм. Докога ще продължава тази лудост в нашата родина? Затворите са пълни с хора, лагерът беше преместен близо до Ловеч, където хората трошат камъни, постоянно изселват невинни хора в Добруджа. Знам, че моето писмо ще бъде отворено от милицията и фотографирано, но няма никакъв друг начин за комуникация.

След като се запознава с писмата на анонимния подател и на Любен Паунов, служител на Изследователския отдел на Форин офис записва следното заключение:

Досега не бяхме чували за Ловеч, а преди две или три години имаше слухове, че лагерът „Белене“ е бил закрит. Намирам второто от писмата трудно за вярване и се съмнявам, че човек би могъл да оцелее след толкова изтезаване, макар да казвам това без никакви медицински познания.

Изпращайки писмата от София, легацията прави следната препоръка: „Би могло да запознаете Би Би Си със същината па писмата.“ Във връзка с препоръката служител на Форин офис записва към папката за лагерите: „Би Би Си беше информирана“.

След като програма по документите на Форин офис за лагерите беше излъчена в Историко-политическата рубрика на Би Би Си през пролетта на 1992 г., в Българската редакция се получи писмо от брата на Любен Паунов. На 15 май 1992 г. Милен Паунов, оперен певец, живущ на бул. „Витоша“ №82, пише на английски до Би Би Си:

Моят брат, Любен Паунов, беше първо държан 2 години в „Белене“. Тогава беше пуснат за много кратък период да си дойде вкъщи (вероятно през това време той е написал писмото до посолството). Той беше така зверски осакатен от червените садистични кучета в лагера, че почти не приличаше на човек. Ние не можехме да му помогнем по никакъв начин вкъщи — нямаше начин да му помогнем нито физически, нито психически, той беше така напълно обезобразен.

След 30 дни вкъщи, в наше отсъствие, той е бил измъкнат една сутрин и отведен. Моят 13-годишен син, който лежеше болен вкъщи с остра простуда, е бил единственият свидетел, когато червените агенти влачели по стълбите брат ми, ЛЮБЕН ПАУНОВ, за да го отведат в лагера на смъртта в ЛОВЕЧ. След 10 дни той бил екзекутиран, убит с удари с лопата; на следващия ден бил откаран с камион отново в БЕЛЕНЕ, за да го ядат там свинете. Тази информация имам от човек, който спял до неговото дървено легло през тези 10 дни и бил свидетел на смъртта му. След като лагерът беше закрит, този мъж дойде направо вкъщи; приличаше на скелет.

Заедно с писмото Милен Паунов изпрати и смъртния акт на брат си, който му е бил връчен на 23.05.1990 г. В акта пише, че Любен Паунов е починал на 3 юли 1961 г. в поделение 0789 на МВР в Ловеч. Причина за смъртта: „Пиелитис калкулоза. Уремия.“

На гърба на изпратената снимка на брат си Любен, Милен Паунов пише: „Любен Паунов беше екзекутиран по специална заповед на Тодор Живков, защото разказваше вицове за него.“

За това, че Любен Паунов е обичал да разказва вицове, сподели в интервю за Би Би Си Йосиф Загорски, който е бил в една компания с него през 1952–55 г.

Любен, например, казваше така: „Аз съм написал писмо до Вълко Червенков: «Докога нашата хубава столица ще носи името на една гръцка принцеса София. Предлагам да се кръсти Червенковград.»“ И продължаваше: „Понеже ще приемат веднага това мое предложение, мен ще ме направят кръстник на града и след това ще има улица «Любен Паунов» на името на кръстника.“ Такива безобидни вицове разказваше. Но те нали се страхуваха и от сенките си.