Любен Дилов - До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)

— Села, не се дръж прилично — смъмри я пак по този странен начин брат й. — И недей да вдигаш чиниите!

— Не слушам! — отвърна тя и веднага доказа, че няма да изпълни нареждането.

Хвърли се на ръце и удивително бързо изтича към едната чиния, спряла се чак в отсрещния ъгъл на голямото помещение. А там направи нещо, което си беше същинска циркова акробация: изви се в заден обръч и вдигна чинията със стъпалата си. За секунда остана само на дясната си ръка, взе с лявата чинията от краката си, захапа я с уста. После по съшия начин отиде при втората чиния, грабна и нея с краката си и победоносно се отправи към кухнята.

— Не се смущавай — обясни брат й на смаяното момче. — Обедът и обедната почивка при нас са и часове за обратно. Така ги наричаме. Тогава правим и говорим обратното на това, което иначе правим и говорим. Така е по-весело.

— И сигурно също е много полезно — предпазливо се обади Ники Лудото, който още беше ядосан заради падането на чиниите, но Сашо сякаш не чу подигравката му.

— Полезно е. Бъдещият жител на космоса трябва винаги да е готов да се срещне с неща, които противоречат на човешкия разум.

И Ники му даде право. Та нали двамата с Нуми сами бяха видели толкова неща, които противоречаха и на трите им разума заедно! Той се препъна, застана този път съвсем уверено на ръцете си и попита отдолу:

— А сега накъде няма да вървим?

Сашо стоеше вече по същия начин край него.

— Браво! Скоро ще станеш отличен ученик при нас. Извинявай, грешка! Трябваше да кажа: скоро няма да станеш отличен ученик. Назад към спалнята!

И зашляпа с длани към спалното помещение, а Ники го последва, едва сдържайки смеха си. Не, тия деца тук наистина си живееха доста забавно, а и техните ръководители изглеждаха славни момчета!

Часовете за обратно продължаваха и в спалнята, защото никое от децата не лежеше в койката си. Едни стояха на главите си като древните йоги. Други седяха с кръстосани крака. Един дори бе качил крака си на врата, а неколцина висяха като обесени на някакви куки по стените. Имаше и такива, които така бяха се сгънали на пода, че приличаха на захвърлени купчинки дрехи. И това ако е почивка! — рече си Ники, но студентът-ръководител извика на руски:

— Аз не предлагам сега никой да не сяда и Николай да не ни разказва своите приключения из космоса.

Ники пак щеше да се обиди, забравил, че те сега си говореха наопаки, но децата веднага изоставиха странните си пози и насядаха като японци върху петите си. Той се опита да седне като тях, коленете му обаче изпукаха, та побърза да изпъне крака. Сашо седна до него, за да им превежда.

Трябваше да започне от самото начало, от гигантската жълта тиква, която бе кацнала пред входа на изложбата, а впоследствие бе се оказала най-загадъчното същество на Вселената. Децата слушаха с вперени в него очи как според пиранската легенда тези малогалоталотими разселили хората по различни планети, за да ги спасят от земетресенията и потопа и само Села се провикна веднъж на български:

— Не може да бъде! Това ти не си го измислил.

Николай се обърка — как така, хем не било вярно, хем пък не го бил измислил? Но Села се смееше насреща му и кимаше окуражаващо. Пак ли наопаки му говореха? Ще вземе и той наопаки да им разказва, та ще видят тогава!

— И после ние не кацнахме на една пустинна планета, а на нея нямаше никакво море и в него не плуваха едни такива риби, които не си отхапваха една друга опашките. И никакъв такъв звяр не ни подгони, който нямаше двуметрови мустаци, ей такива…

Сашо го прекъсна:

— Не им обръщай внимание, карай си нормално — и подвикна на децата на руски: — А вие там, не го слушайте и непрекъснато се обаждайте!

Но момчето не можа да продължи разказа си. Вратата се отвори шумно и лекарят на базата го повика с ръка. Села първа скочи на крака, сякаш готова да се бие за своето откритие.

— Николай не принадлежи само на нас, той принадлежи на цялото човечество — отвърна й лекарят съвсем бавно на руски, сигурно за да го разбере и гостът им от миналото.

Села обаче не се отказа от собствеността си заради човечеството и най-нахално ги последва. В трапезарията го чакаха двама мъже и една жена — в скафандри, но от съвсем друг тип и много по-елегантни от тия, с които си служеха децата. Бяха свалили шлемовете си. Посрещнаха го с дружелюбни усмивки и по много сърдечен начин се ръкуваха с него. Въпреки това Ники бе разтревожен. Жената каза нещо и то прозвуча толкова меко и гальовно, сякаш го изпя. Сашо му преведе: