Любен Дилов - До райската планета и назад (Другите приключения на Нуми и Ники Научнофантастичен роман за деца)

— Тук си имаме един електронен мозък, който предварително изчислява какво може да се случи и какво трябва да се направи. От него се учим. Но ти не се стеснявай да критикуваш, ако нещо не ти харесва при нас. Сигурно не така сте си представяли някога бъдещето.

Николай не помнеше как бе си представял по-рано бъдещето, но, щом влязоха в трапезарията, се изправи пред нещо действително невъобразимо. Повечето от децата седяха или лежаха на пода в разни изкълчени пози. Други висяха по корем през пейките, а малките чинии с храната пък бяха на пода. От кухнята тъкмо излизаше едно от момчетата, но вървеше… на ръцете си, а таблата с няколко чинии носеше с крака. И никой не се стресна от влизането на ръководителя, нито пък той намери нещо осъдително в хулиганското им поведение. Дори им подвикна весело на руски език: „Не ви желая добър апетит!“.

Отвърнаха му със задружно ръмжене, а той каза на български:

— Ако искаш да се храниш сега като нас, избери си някоя такава поза! — И сам седна върху петите си на един стол край масата.

Ники предпочете да седне на съседния стол както бяха го учили на Земята. Дежурният по кухня сви крака, за да свали таблата пред тях, подкани ги на руски:

— Моля, не си взимайте!

Много странни любезности си разменяха тия тук, ходейки и ядейки надолу с главата! А Ники тъкмо бе започнал да се възхищава от тях. Объркан, той не посмя да посегне към таблата, изчака да види какво ще направи неговият сънародник. Сашо си взе една от чинийките и две сухарчета. Тогава той направи същото, но напразно потърси лъжица или вилица. Огледа се. Децата загребваха със сухарчетата от жълтеникавата кашица. Загреба и той, но гладът го накара да сдъвче цялото сухарче още с първото загребване. Сашо му рече:

— Ти май доста си гладен! Поискай си допълнително.

Ники загреба с второто сухарче и тъкмо съобразяваше как да помоли на руски циркаджията-сервитьор, онзи извика:

— Който не иска допълнително, да си вдигне левия крак.

В трапезарията се размахаха един куп крака, но бяха все десни. Това му се видя толкова идиотско, че не можа дори да го разсмее. Момчето дойде при него, отново сгъна крака и таблата се озова под носа му.

— А, не, не, благодаря! — обърка се Ники, макар да му се щеше да грабне цялата табла.

Беше късно да се поправи и защото децата едно по едно захващаха опразнените чинийки между ходилата си, изправяха се на ръце и така ги отнасяха към кухнята. Ники имаше чувството, че се намира в лудница. Александър обаче навярно отгатна най-после състоянието му и рече:

— В космоса може да се случи човек да яде и в още по-необичайни положения, ако изобщо има какво да яде. Затова тук в лагера ние се учим още да заемаме колкото се може по-малко място в пространството, да дишаме по-малко, да ядем по-малко, да бъдем спокойни във всяко положение. Но като идеш оттатък, ще ядеш колкото и каквото си щеш.

— Къде оттатък? — зарадва се Ники, решил, че е някъде наблизо.

— На другата страна на Луната. Ние там живеем. Ако искаш, ще те изпратим още сега, но на децата ще им бъде мъчно. Те само изглеждат сега равнодушно, защото в дневния режим, както ти казах, ние се тренираме да бъдем спокойни и сдържани.

Той слезе от стола, взел празната си чинийка в ръка.

— Защо не опиташ като тях, а?

— На ръце ли? — изненада се Николай, че го караха да върши същите детинщини.

— Полезно е. Кръвта се раздвижва. Пък щом си бил в космоса, знаеш, че там няма горе и долу. Ще можеш ли?

Насмешливият въпрос го амбицира. На Земята Ники бе го вършил стотици пъти, а тук сигурно щеше да бъде още по-лесно. Той се спусна смело напред, опря длани на пода и изхвърли краката си нагоре. Но тук не беше Земята, тук всичко тежеше шест пъти по-малко и той се пльосна по гръб. Добре, че трапезарията бе се опразнила, та никой не го видя! А студентът не се засмя.

— Не така силно!

Вторият опит също щеше да излезе несполучлив, но Сашо навреме го подпря в кръста. Помогна му да запази равновесие, събра стъпалата му и постави върху тях двете празни чинии една върху друга.

— Бягай сега да ги измиеш!

Ники се съсредоточи, за премества ръка след ръка по пода и скоро тръгна по-уверено. Тук наистина се ходеше на ръце по-леко, отколкото на Земята. И всичко щеше да мине благополучно, ако в трапезарията не бе се втурнала закъснялата Села.

— О! — извика тя. — Това е възмутително! Да караш стария човек да ходи на ръце!

Ники се залюля, поразтвори крака за равновесие, забравил чивиите и те с весел звън хукнаха из трапезарията. Момичето се запревива от смях, а той скочи на краката си със зачервено от нахлулата в него кръв лице.