Майкъл Конъли - Трафик

Той силно се разсмя и Хари от вежливост скалъпи една усмивка. Едсън беше дребен човек, в бяла риза с къси ръкави и светлозелена вратовръзка. Плешивата му глава се бе покрила с петна от слънцето и бе набраздена вследствие многото неправилни решения, минали през нея. Носеше дебели очила без рамки, които уголемяваха очите и някак си го оприличаваха на жертвите му. Зад гърба му неговите подчинени вероятно го наричаха „Мухата“.

Бош обясни, че работи върху едно убийство и че не може да разкаже много на Едсън, защото разследването е от изключително поверително естество. Предупреди го, че други детективи може да дойдат с още въпроси. Помоли за малко обща информация относно отглеждането и транспортирането на стерилни плодови вредители в щата, като се надяваше, че молбата за компетентен съвет ще накара бюрократа да се разприказва.

Отговорът на Едсън съдържаше до голяма степен същата информация, която Тереса Корасон вече бе предоставила, но Бош се преструваше, че всичко това е ново за него и си водеше бележки.

— Ето това е екземплярът, детективе — каза Едсън и вдигна едно преспапие. То представляваше стъклена форма, в която завинаги бе хванат един плодов вредител, като праисторическа мравка, впримчена в кехлибар.

Бош кимна и насочи разговора към Мексикали. Ентомологът му каза, че предприемачът, който ги отглежда там, е компания на име „Инвайробрийд“. Според него „Инвайробрийд“ превозваше до комплекса средно по тридесет милиона насекоми седмично.

— Как пристигат тук? — попита Бош.

— В какавидния стадий, разбира се.

— Естествено. Но въпросът ми е как?

— Това е стадият, в който насекомото не се храни и е неподвижно. Тъй нареченият преобразувателен стадий между ларвата и имагото — възрастният индивид. Всичко минава много добре, защото това е идеалният момент за транспортиране. Пристигат в инкубатори, така да се каже. Ние им викаме биологични сандъци. А после, естествено, скоро след пристигането им, метаморфозата приключва и те могат да бъдат пуснати като възрастни индивиди.

— Значи, когато пристигнат тук, те са вече боядисани и облъчени?

— Правилно. Вече го казах.

— И са в какавиден стадий, не са ларва?

— Множественото число е ларви, детективе, но да, в основата си това е правилно. Това също го казах.

Бош започваше да се убеждава, че в основата си Едсън беше досадно нищожество. Беше сигурен, че тук му викаха Мухата.

— Добре — продължи Хари. — Ами ако тук, в Лос Анжелис, намеря ларви, тоест ларва, която е боядисана, но не е облъчена? Възможно ли е това?

Едсън замълча за момент. Не искаше да отговори прибързано и да сбърка. Бош започваше да смята, че той е от онези хора, които всяка вечер гледаха състезанието „Риск“ по телевизията и излайваха отговорите преди състезателите, дори ако са сами.

— Е, детективе, всеки един сценарий е възможен. Все пак бих казал, че примерът, който току-що дадохте, е изключително малко вероятен. Както споменах, нашите доставчици прекарват сандъците с какавиди през апарат за облъчване, преди да ги докарат тук. В тези сандъци често намираме ларви заедно с какавидите, защото по принцип е невъзможно двете напълно да се разделят. Тези ларви обаче са били подложени на същото облъчване, както и какавидите. Така че не, не виждам как ще стане това.

— Значи ако някой човек има в тялото си една боядисана какавида, неподложена на облъчване, той не би бил оттук, пали?

— Да, това би бил отговорът ми.

— Би бил?

— Да, детективе, това е отговорът ми.

— Тогава откъде може да е дошъл този човек?

Едсън първо обмисли въпроса. С помощта на гумичката и края на молива, с който си играеше, той повдигна очилата си по-нагоре на носа.

— Приемам, че този човек е мъртъв, след като вие се представихте като детектив от отдел „Убийства“, и очевидно не можете сам да му зададете този въпрос.

— Трябва да участвате в „Риск“, господин Едсън.

— Доктор Едсън. Както и да е, не бих могъл да започна да гадая откъде човекът се е сдобил с екземпляра, за който говорите.

— Може да е бил от една от фабриките в Мексико или в Хаваите, за които споменахте, нали?

— Да, това е едната възможност.

— А каква е другата?

— Ами, господин Бош, вие видяхте охраната, с която разполагаме. Откровено казано, някои хора не харесват това, което вършим. Има екстремисти, които вярват, че не бива да се месим на природата. Щом средиземноморският вредител е дошъл в Южна Калифорния, кои сме ние, че да се опитваме да го унищожим? Според някои хора ние нямаме място в този бизнес. Получихме заплахи от някои групи. Анонимни, но все пак заплахи, че ще бъдат отглеждани нестерилизирани средиземноморски вредители и пускани на свобода, което ще причини масивно нашествие на насекоми. Така че, ако се готвех да направя такова нещо, бих могъл да ги боядисам, за да объркам противника си.