Майкъл Конъли: Последният койот

— Ехо? Тук съм.

Той видя, че вратата към ателието й бе полуотворена. Пристъпи напред и я бутна. Тя беше там, застанала пред триножника, а в ръката си държеше палитра с тъмнокафяви, землисти краски. На дясната й буза имаше черта в, цвят охра. Тя моментално се усмихна.

— Хари.

— Здравей, Джасмин.

Той прекрачи прага и пристъпи по-близо към нея, като заобиколи статива отстрани. Портретът на платното беше току-що започнат. Обаче тя беше започнала с очите. Същите очи като на портрета, който висеше на стената в другата стая. Същите очи, които Бош виждаше в огледалото.

Тя колебливо се доближи до него. На лицето й нямаше и следа от притеснение или неудобство.

— Мислех си, че ако те нарисувам, ще се върнеш.

Тя пусна четката в стара кутия от кафе, закачена за статива, и се приближи още повече. Прегърна го и двамата се целунаха мълчаливо. Отначало това бе нежно сближаване отново после той обгърна с ръка гърба й и я притисна силно към гърдите си, сякаш тя беше лек, който би спрял кървенето му. След малко тя се отдръпна, вдигна ръце нагоре и обхвана лицето му в шепи.

— Я да видим дали правилно съм уловила очите.

Джаз свали слънчевите му очила. Той се усмихна. Знаеше, че пурпурът под очите му почти се беше изличил, но те все още бяха зачервени и изпъстрени със спукани капиляри.

— Господи, май си пътувал с нощния полет.

— Дълга история. По-късно ще ти я разкажа.

— Боже, я си ги сложи пак.

Тя постави очилата отново на носа му и се засмя.

— Не е смешно. Болеше.

— Не за това. Изцапах те с боя.

— Е, не съм само аз.

Той прокара пръст по бузата й. Прегърнаха се отново. Бош знаеше, че можеха да разговарят и по-късно. Засега той просто я държеше, вдъхваше аромата й и гледаше през рамото й към бляскавото синьо на залива. Спомни си нещо, което му беше казал старецът в леглото. „Когато намериш тази, която мислиш, че ти пасва, се дръж за нея с цената на живота си.“ Бош не знаеше дали тя бе тази, но в момента се държеше за нея с това, което му беше останало.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1818

Издание:

Майкъл Конъли

Последният койот

ИК „Бард“, 2001

Романът е издаден през 1996 г. от издателство „Атика“ под заглавие „Последна мисия“ (в превод на Благовеста Дончева и Милена Кацарска).

Полицейско управление на Лос Анджелис. — Б. пр.

Решение на Върховния съд на САЩ от 1966 г. — Б. пр.

Холандски художник (1450–1516). — Б. пр.

Официален празник в САЩ, четвъртият четвъртък от ноември, ден, прошка и благотворителност. — Б. пр.

Игра на думи: Шарп — остър, схватлив, умен. — Б. пр.

Библейски старец на 900 години. — Б. пр.

Джоузеф Уамбо — известен автор на полицейски романи. — Б. пр.

Едно от най-популярните дискусионни предавания със знаменитости в САЩ. — Б. пр.

Анонимен. — Б. пр.

Норвежки художник експресионист (1863–1944). — Б. пр.

Азбучник, по името на фирмата производител. — Б. пр.

Букв. тухлен човек. — Б. пр.

Тип сгради с апартаменти от вътрешен полуетаж, чиито прозорци на второто ниво изливат през нещо подобно на капандури в покрив с керемиди. — Б. пр.

Прекият извършител на покушението срещу Джон Кенеди в Далас. На свой ред убит от Джек Раби. — Б. пр.