Майкъл Конъли - Последният койот

Бош продължи да го гледа втренчено, докато нещата заставаха по местата си в съзнанието му.

— Джони Фокс.

— От плът и кръв.

— Не разбирам. Мител…

— Мител ме е очистил? Не, не съвсем. Аз сам се очистих, ако мога така да се изразя. Четох историята, която с твоите хора сте пуснали днес във вестниците. Обаче не сте схванали нещата вярно. Поне в по-голямата им част.

Бош кимна. Сега вече и той го знаеше.

— Мередит уби майка ти, хлапе. Съжалявам. Аз просто й помогнах да се оправи с нещата след това.

— И си си послужил със смъртта й, за да се добереш до Конклин.

На Бош не му беше необходимо потвърждение от Фокс. Той просто се опитваше да печели време.

— Аха, такъв беше планът, да се добера до Конклин. И както се оказа, той сработи отлично. Измъкна ме от калта. Обаче доста скоро схванах, че истинската власт всъщност е в ръцете на Мител. Сигурен бях. Ако трябваше да избирам между двамата, именно Мител щеше да издържи по-дълго. Така че заложих на него, така да се каже. На него му трябваше по-здрава хватка около златното момче. Искаше да има допълнителен коз в ръкава си. Така че аз му помогнах.

— Като си се убил? Не разбирам.

— Мител ми каза, че върховната власт, която би могъл да имаш над някого, е в това, което те не знаят, че притежаваш, докато не му дойде времето да го покажеш, разбираш ли, Бош, всъщност Мител до края подозираше, че именно Конклин бе убил майка ти.

Бош кимна. Разбираше накъде клоняха нещата.

— А ти никога не си казал на Мител, че не Конклин го е извършил.

— Точно така. Никога не му казах за Мередит. Та като си наясно с това, постарай се да видиш нещата от неговия ъгъл. Мител смяташе, че ако Конклин е извършителят и повярва, че аз съм мъртъв, той ще си помисли, че се е отървал завинаги. Виждаш ли, аз бях единствената нишка, водеща към него, тази, която би могла да върже примка на шията му. Мител искаше той да си мисли, че е чист. Искаше го, защото му трябваше един спокоен и самоуверен Конклин. Не желаеше той да изгуби своя хъс, амбицията си. Конклин се беше запътил надалеч и Мител не искаше той да изпитва дори и мигновено колебание. Но освен това искаше да си има и резервен коз, който да може да извади в случай, че Конклин се опиташе да се отклони. Това бях аз. Аз бях скритият коз. Затова двамата с Мител организирахме нашето пътно произшествие. Но стана така, че на Мител никога не му се наложи да изиграе този коз с Конклин. Конклин даде на Мител доста добри години след това. Като дойде времето на неговото оттегляне от онези избори, Мител вече разполагаше с голямо разнообразие. Имаше си конгресмен, сенатор, четвърт от градските големци също бяха негови клиенти. Може да се каже, че дотогава той вече се бе изкачил по гърба на Конклин до по-висока територия. Арно вече не му беше необходим.

Бош кимна отново и се замисли над схемата. През всичките тези години Конклин бе вярвал, че Мител я е убил, а Мител е бил убеден, че Конклин го е извършил. А не е бил нито един от двамата.

— И кой беше прегазеният човек?

— О, просто никой. Няма значение. Беше един вид доброволец. Подбрах го на „Мишън Стрийт“. Той си мислеше, че раздава брошури за Конклин. Пъхнах моята карта на дъното на чантата, която му връчих. Той така и не разбра какво го е ударило, нито пък защо.

— Как успя да се отървеш? — попита Бош, макар да смяташе, че може да се досети за отговора на този въпрос.

— Мител и Ено бяха насреща. Направихме го така, че да стане точно когато той беше наред за повикване. Той се погрижи за всичко, а Мител после се погрижи за него.

Бош виждаше, че освен това и самият Фокс бе получил известна власт над Мител. И оттогава насетне той непрекъснато бе до него. Малко пластична хирургия, по-лъскави дрехи и ето ти Джонатан Бон, помощникът на стратега шаман и вундеркинд.

— И откъде разбра, че ще се появя тук?

— През всичките тези години винаги съм я държал под око. Знаех, че тя е тук. Сама. След малкото ни посбиване онази вечер на хълма дойдох тук, за да се скрия, да поспя. Ама глава ме цепеше… с какво ме халоса, по дяволите?

— Топка осмица.

— Да, трябваше да се сетя, като пъхнах там. Както и да е, намерих я така в леглото. Прочетох бележката и схванах кой си. Предположих, че ще се върнеш. Особено след като остави онова съобщение на секретаря вчера.

— Бил си тук през цялото това време с…

— Човек свиква. Усилих климатика докрай, затворих вратата. Човек свиква.

Бош се помъчи да си го представи. Понякога и той си мислеше, че вече е свикнал с миризмата, но не беше така.