Майкъл Конъли: Последният койот

— Какво е оставила ненаписано в бележката, Фокс?

— Онази част, че самата тя искаше Конклин за себе си. Виждаш ли, първо пробвах с нея за Конклин. Но не се получи. После го срещнах с Марджори и… бум, фойерверки. Обаче никой не очакваше, че нещата ще стигнат чак до женитба. Най-малкото Мередит, На белия кон на рицаря има място само за един ездач. Мередит не можа да го понесе. Сигурно як женски бой е паднал.

Бош не каза нищо. Ала истината го попари през лицето като слънчево изгаряне. Към това се беше свело всичко — женски бой между две курви.

— Да вървим в колата ти — каза Фокс.

— Защо?

— Сега трябва да идем у вас.

— За какво?

Фокс така и не успя да му отговори. В мига, когато Вош зададе въпроса си, пред къщата спря полицейска патрулна кола от участъка на Санта Моника. Двама полицаи започнаха да се измъкват от нея.

— Кротко, Бош! — тихо промълви Фокс. — Кротувай, ако искаш да поживееш още малко.

Бош видя как Фокс насочи дулото на пистолета си към приближаващите полицаи. Те не можеха да го видят, защото перилата на верандата бяха обрасли с гъст бръшлян. Единият от тях заговори:

— Някой тук да е звънял на девет…

Бош направи две крачки и се метна през перилата върху моравата. Междувременно изкрещя:

— Той е въоръжен! Въоръжен е!

Докато падаше на земята, Бош чу как Фокс се затича по дървената веранда. Предположи, че се опитва да стигне до вратата. Тогава се чу първият изстрел. Беше убеден, че дойде иззад гърба му, от страната на Фокс. След което двамата полицаи загърмяха като на зарята за Четвърти юли. Бош не можа да изброи всички изстрели. Продължаваше да лежи неподвижно на тревата с разперени широко и вдигнати над главата ръце, като се надяваш да не пуснат и някой в негова посока.

Всичко свърши за не повече от осем секунди. Щом екотът заглъхна и отново се възцари тишина, Бош пак извика:

— Не съм въоръжен! Аз съм полицай! Не съм заплаха за вас! Аз съм невъоръжен полицай!

Усети допира на горещо дуло отстрани на врата си.

— Къде ти е служебната карта?

— Във вътрешния джоб.

В следващия миг се сети, че все още не беше у него. Ръцете на полицая го сграбчиха за раменете.

— Ще те обърна.

— Един момент. Тя не е у мен.

— Това пък какво е? Обърни се.

Бош се подчини.

— Служебната не е в мен. Обаче имам други документи. В левия вътрешен джоб.

Ченгето започна да опипва сакото му. Бош се разтревожи.

— Няма да направя нищо нередно.

— Стой си кротко.

Полицаят извади портфейла на Бош и се вгледа в шофьорската му книжка през прозорчето на отделението за нея.

— Кво имаме там, Джими? — извика другото ченге. Бош не можеше да го види. — Редовен ли е?

— Казва, че е полицай. Няма значка. Тук е шофьорската книжка.

След което пак се наведе и го опипа за оръжие.

— Чист съм.

— Добре, обърни се пак.

Бош се подчини и върху китките зад гърба му изщракаха белезници. После чу как мъжът зад гърба му повика, линейка и подкрепления по радиостанцията.

— Добре, ставай.

Бош направи, както му наредиха. За първи път успя да види верандата. Другото ченге стоеше с насочен към сгърченото тяло на Фокс пистолет. Бош бе заведен по стъпалата към верандата. Видя, че Фокс беше още жив. Гърдите му се вдигаха и отпускаха тежко, имаше рани и по двата си крака и в областта на корема и, изглежда, един куршум бе преминал през двете му бузи. Челюстта му висеше отпусната. Обаче очите му изглеждаха даже още по-зейнали, докато се вглеждаше в приближаващата към него смърт.

— Знаех си, че ще откриеш огън, мамицата ти — му каза Бош. — Сега най-сетне умри.

— Млъквай — заповяда този с името Джими. — На секундата.

Другото ченге го дръпна настрани от предната врата. На улицата Бош видя как съседите започнаха да се трупат на малки групички по околните веранди. Нищо не сближава хората така, както изстрели в покрайнините, помисли си Бош. Миризмата на изгорял барут действа по-безотказно и от аромат на барбекю.

Младият полицай приближи лице на сантиметри от неговото. Хари успя да види, че на табелката на униформата бе изписано „Д. Спаркс“.

— Хубаво, кво, по дяволите, правиш ти тук? Ако си ченге, кажи какво става.

— Вие двамата сте герои, това става.

— Кажи си историята, човече. Нямаме време за празни приказки.

Бош вече дочуваше приближаващия вой на сирените.

— Името ми е Бош. Работя в ПУЛА. Този тип, когото застреляхте, е заподозрян в убийството на Арно Конклин, бившият областен прокурор на нашия район, също така и на лейтенант Харви Паундс от ПУЛА. Няма как да не сте чували за тези два случая.