Майкъл Конъли - Хари

— Има хора, които са на мнение, че няма нищо по-важно от безупречността на служителите в едно полицейско управление.

— Говорите като на пресконференция, госпожо главен инспектор. Сега ще взема тези папки. По-късно ще се върна за следващата партида.

Той понечи да се върне в приемната.

— Просто си мислех, че сте различен, това е всичко — каза тя.

Бош отново се обърна към нея.

— Вие не знаете дали съм различен, защото не ви е известно най-важното нещо за мен. По-късно пак ще поговорим.

— Липсва още нещо.

Той спря и я погледна.

— Какво?

— Хауард Елайъс постоянно си водеше записки. Винаги държеше бележник на писалището си или го носеше със себе си. Последният му бележник липсва. Знаете ли къде е?

Бош се върна при бюрото, отново отвори куфарчето си и извади бележника.

— Няма да ми повярвате, но вече го бях прибрал, когато се появихте вие и ни изхвърлихте.

— Всъщност, вярвам ви. Прочетохте ли го?

— Отчасти. Също преди да дойдете вие.

Тя продължително го изгледа.

— Ще го прехвърля и ако няма проблеми, ще ви го дам още днес. Благодаря, че го върнахте.

— Моля.

Когато пристигна в ресторанта на самообслужване, другите вече бяха там и ядяха. Седяха на една от дългите маси в задното помещение и бяха сами. Бош реши да свърши с работата, преди да се нареди на някоя от опашките и да си поръча.

— Как е? — попита Райдър, когато се приближи и седна на пейката до нея.

— Ами, струва ми се, че беше прекалено бледичко, за да е по вкуса на Ървинг.

— Мамка му на Ървинг — отвърна Едгар, — Не съм станал ченге заради такива гадости.

— Аз също — присъедини се Райдър.

— За какво говорите? — попита Частейн.

— За междурасови отношения — отвърна Киз. — Колко показателно, че не успя да се сетиш.

— Хей, аз…

— Няма значение — намеси се Бош. — Хайде да поговорим за случая, става ли? Първо ти, Частейн. Свършихте ли с жилищния блок?

— Да, свършихме. Нищо.

— Освен че открихме информация за жената — каза Фуентес.

— А, да, вярно.

— За коя жена?

— За другата жертва. Каталина Перес. Почакай малко.

Частейн се наведе към пейката и взе бележника си. Прелисти го на втората страница и плъзна поглед по записките.

— Апартамент деветстотин и девет. Перес е била чистачка там. Ходела е всеки петък вечер. Та ето откъде е идвала.

— Но тя се е качвала нагоре — възрази Бош. — Не е работела до единадесет, нали?

— Не, това е въпросът. Работела от шест до десет и половина, после взимала Ейнджълс Флайт до автобусната спирка и се прибирала вкъщи. Само че по пътя надолу трябва да е погледнала в чантата си и да е открила, че бележника й, в който си записвала графика и телефонните номера, го няма. Снощи го извадила в апартамента, защото собственикът доктор Райли си бил сменил телефонния номер и й дал новия. Но после го оставила на масата в кухнята. Трябвало е да се върне, защото иначе не си знаела графика. Тази госпожа…

Той отново се наведе към пейката и взе бележника, поставен в найлоново пликче за веществени доказателства.

— … искам да кажа, че й погледнах графика. Скъсвала се е от работа. Имала е ангажименти всекидневно, често и нощем. Онзи Райли каза, че можела да ходи у тях само в петък вечер. Справяла се отлично…

— Значи, когато са я очистили, се е връщала обратно, така ли? — попита Едгар.

— Така изглежда.

Последва продължително мълчание. Бош се замисли за това как забравянето на един бележник е коствало живота на Каталина Перес.

— Добре — каза накрая той. — Вече знаем какво са правили всички в мотрисата. Чиста ли е останалата част от блока?

— Никой не е чул и видял нищо — отвърна Частейн.

— Всички ли разпитахте?

— В четири апартамента никой не ни отговори. Но всички те бяха от отсрещната страна.

— Добре, засега ще ги оставим. Киз, разговаря ли пак със съпругата и сина?

Райдър дъвчеше последната хапка от сандвича си и вдигна пръст, докато преглътне.

— Да, поотделно и заедно. Нищо не ми направи впечатление. И двамата са абсолютно убедени, че убиецът е ченге. Не…

— Разбира се — прекъсна я Частейн.

— Остави я да говори — каза Бош.

— Не добих впечатление, че знаят много за случаите на Елайъс или за вероятни заплахи. Дори не е имал кабинет у дома си. Успях да спечеля доверието на госпожа Елайъс и тя ми каза, че била убедена във верността му. Каза го точно така — „убедена“. Нещо не ми прозвуча както трябва. Мисля, че ако не се съмняваше, щеше да каже, че й е „бил“ верен, а не, че е била „убедена“, нали разбираш какво имам предвид?