Майкъл Конъли - Хари

— Те са много — отвърна Ървинг. — Обръщаме внимание на всеки полицай, който може лично да е мразил Хауард Елайъс, не изключваме и вероятността да е било обир. Ние…

— Допълнителен въпрос — извика друг репортер. Явно искаше да се намеси, преди темата да бъде променена, иначе никога нямаше да го чуят сред всеобщата какофония. — Нещо от местопрестъплението подкрепя ли версията за обир?

— Няма да обсъждам подробности, които са следствена тайна.

— Имам информация, че не са били открити портфейлът и часовникът на Хауард Елайъс.

Бош погледна към репортера. Не беше от телевизията. Неугледният му костюм го показваше. Изглежда не бе и от „Таймс“, защото присъстваше Кейша Ръсел. Хари не го познаваше, но очевидно беше получил вътрешна информация за портфейла и часовника.

Ървинг замълча, сякаш мислеше какво точно да му разкрие.

— Вашата информация е вярна, но не е пълна. Когато снощи е напуснал офиса си, господин Елайъс е оставил часовника и портфейла в бюрото си. Те бяха открити днес. Разбира се, това не изключва мотивът за убийството да е обир, но е прекалено рано и все още знаем съвсем малко, за да правим такова заключение.

Кейша Ръсел, която винаги се държеше хладнокръвно, не се беше включила във всеобщите викове. Тя спокойно седеше с вдигната ръка и чакаше другите да изчерпат въпросите си. След като отговори на още няколко питания на телевизионни репортери, Ървинг най-после я посочи.

— Казахте, че вещите на господин Елайъс били открити днес в офиса му. Претърсвали ли сте го и ако е така, какво е направено, за да се запази тайната между адвокат и клиент. Известно ни е, че всички дела на господин Елайъс бяха насочени единствено срещу институцията, извършила обиска на офиса му.

— Основателен въпрос — отвърна Ървинг. — Не сме извършвали пълен обиск на офиса на жертвата точно поради причината, за която споменахте. Именно това е и ролята на главен инспектор Ентренкин. Тя преглежда материалите в офиса на жертвата и ще ги предаде на детективите, след като ги провери за информация, която може да е в нарушение на тайната между адвокат и клиент. Тази процедура е по искане на съдията, издал заповедта за обиск на офиса на Хауард Елайъс по-рано днес. Доколкото разбрах, часовникът и портфейлът са открити в писалището на жертвата, като че ли просто са били забравени снощи, когато си е тръгвал. С това възнамерявам да закрия пресконференцията. Трябва да се съсредоточим върху следствието. Когато се появи нова информация, ще…

— Последен въпрос — извика Ръсел. — Защо управлението премина на дванадесетчасови смени?

Ървинг понечи да отговори, но погледна към началника на полицията, който кимна и се приближи до катедрата.

— Трябва да сме готови за всякакви случаи — каза той. — По този начин разполагаме с повече полицаи по улиците. Убедени сме, че гражданите ще запазят спокойствие и ще ни дадат време да проведем разследването, но като предпазна мярка наредих да бъде въведен в изпълнение план за готовност, според който всички полицаи работят и почиват по дванадесет часа до второ нареждане.

— Това ли е планът за действие в случай на граждански брожения, разработен след последните бунтове? — попита Ръсел и додаде: — Когато управлението беше сварено неподготвено заради отсъствието на такъв план?

— Това е планът, съставен през 1992-ра.

Той се приготви да отстъпи от катедрата, но Ръсел изстреля нов въпрос, който прозвуча по-скоро като заявление.

— Значи очаквате избухване на безредици.

Началникът се върна пред микрофоните.

— Не, госпожице… хм, Ръсел, не очаквам такова нещо. Както казах, това е само предпазна мярка. Очаквам гражданите да проявят спокойствие и чувство за отговорност. Надявам се, медиите да се държат по същия начин.

Той зачака нов въпрос, но репортерката мълчеше. О’Рурк пристъпи напред и застана до катедрата.

— Това е всичко. След петнадесет минути в пресцентъра ще ви раздадем изявлението на заместник-началник Ървинг.

Докато репортерите бавно се изнизваха от залата, Бош проследи с поглед мъжа, задал въпроса за часовника и портфейла. Беше любопитен да научи кой е и къде работи. Навалицата го беше изтласкала до Бътън и двамата разговаряха. На Хари му се стори странно, защото никога не бе чувал репортери от вестник и телевизия да са в приятелски отношения.

— Детектив?

Той се завъртя. До него стоеше началникът на полицията и му протягаше ръка. Бош инстинктивно я стисна. Беше работил в управлението близо двадесет и пет години, а началникът тридесет и все пак никога не бяха разговаряли.