Майкъл Конъли - Хари

Той веднага зави наляво и се насочи към служебния паркинг, като внимаваше да не попадне пред обектива на някоя от камерите. Не искаше да го показват по новините, освен ако не е абсолютно наложително.

Успя незабелязано да се измъкне и стигна до автомобила си. Десет минути по-късно паркира неправилно пред Брадбъри, като остави колата си зад друг телевизионен микробус. Когато излезе навън, той се огледа наоколо, но не видя репортери. Предположи, че са отишли на спирката на Ейнджълс Флайт, за да заснемат местопрестъплението.

Бош се качи със стария асансьор на последния етаж, отвори вратата и излезе на площадката, където се сблъска с Харви Бътън, продуцента и оператора му. Когато се опита да ги заобиколи, тримата неспокойно го изгледаха. После продуцентът заговори:

— Хм, детектив Бош? Аз съм Том Чейни от Канал 4.

— Браво.

— Чудех се дали не можем да поговорим за…

— Не. Приятен ден.

Бош успя да ги заобиколи и закрачи към офиса на Елайъс. Чейни продължи да говори зад него.

— Сигурен ли сте? Получихме доста информация и сигурно и за двама ни ще е от полза, ако можем да я потвърдим. Не искаме да ви причиняваме каквито и да е проблеми. Ще е най-добре, ако си сътрудничим. Нали разбирате?

Хари спря и погледна назад към него.

— Не, не разбирам — каза той. — Ако решите да пуснете в ефир непотвърдена информация, това си е ваша работа. Но аз няма да потвърдя каквото и да било. И вече имам сътрудници.

Той се завъртя, без да дочака отговор, и се насочи към вратата, на която бе написано името на Хауард Елайъс. Нито Чейни, нито Бътън казаха нещо.

Когато влезе в офиса, завари Джанис Лангуайзър да седи зад бюрото на секретарката и да преглежда някакви документи. До нея имаше три кашона, пълни с папки. Прокурорката вдигна поглед.

— Детектив Бош?

— Хей, за мен ли са тези кашони? Тя кимна.

— Първата партида. А, много ви благодаря за онова, което направихте по-рано.

— За какво?

— Казахте ми, че вдигат автомобила ми. Излъгахте ме, нали?

Бош съвсем бе забравил.

— Хм, не съвсем. Това си беше забранена зона. Спокойно можеха да го направят.

Той се усмихна, когато разбра, че го е разкрила. По лицето му плъзна червенина.

— Вижте, трябваше да разговарям с инспектор Енренкин насаме. Извинете ме.

Преди Лангуайзър да успее да каже нещо, Карла Енренкин надникна от съседната стая. Тя също държеше папка в ръка. Бош посочи към трите кашона на пода.

— Като че ли имате известен напредък.

— Надявам се. Може ли да поговорим за малко?

— Естествено. Но първо искам да ви питам нещо. Идваха ли хора от Канал 4 да ви интервюират?

— Да — потвърди Лангуайзър. — И от Канал 9 преди тях.

— Казахте ли им нещо?

Прокурорката хвърли бегъл поглед към другата жена и сведе очи към пода. Не отговори нищо.

— Аз дадох кратко изявление — отвърна Ентренкин. — Нищо сериозно, само им обясних ролята си. Може ли да поговорим?

Тя отстъпи назад и Бош влезе в стаята с кантонерките. На бюрото имаше друг кашон, пълен до половината с папки. Ентренкин затвори вратата след него. После остави на бюрото папката, която държеше, скръсти ръце и строго го погледна.

— Какво има? — попита той.

— Том Чейни току-що ми каза, че на пресконференцията било съобщено следното. Хм… че господин Елайъс бил оставил портфейла и часовника си тук. Мислех си, че когато сутринта ви помолих да напуснете, ви е станало ясно, че…

— Съжалявам. Забравих.

Бош остави куфарчето си върху бюрото, отвори го и извади пликчетата с портфейла и часовника.

— Вече ги бях прибрал в куфарчето си, преди да дойдете. После забравих и си тръгнах с тях. Искате ли да ги върна там, където ги намерих?

— Не. Просто исках обяснение. И не съм сигурна, че ви вярвам.

Последва продължително мълчание, по време на което двамата се гледаха напрегнато.

— Само за това ли искахте да разговаряме? — попита накрая Бош.

Тя се завъртя към бюрото и папката, която бе преглеждала.

— Мислех, че отношенията ни няма да са такива.

— Вижте — отвърна той, като затвори куфарчето си, — вие си имате вашите тайни. Аз също. Въпросът е, че Хауард Елайъс не е бил ограбен. Така че продължаваме нататък. Става ли?

— Ако се опитвате да ми кажете, че в това следствие са замесени хора, които са се опитали да скрият веществени доказателства…

— Нищо не се опитвам да ви кажа.

Очите й проблеснаха гневно.

— Те не би трябвало да работят в управлението. Знаете го.

— Това е съвсем друг въпрос. Имам по-важ…