Майкъл Конъли - Хари

— Господин началник.

— Приятно ми е да се запознаем. Искам да знаете колко много разчитаме на вас и екипа ви. Ако се нуждаете от нещо, не се колебайте да се свържете с кабинета ми или със заместник-началник Ървинг. За каквото и да е.

— Ами, в момента ми се струва, че всичко е наред. Но ви благодаря, че предварително ме уведомихте за ФБР.

Началникът се поколеба само за миг, но очевидно не обърна внимание на намека му.

— Нямаше начин. Не бях сигурен дали ще се намесят. Научих едва преди пресконференцията.

Той се обърна и погледна към агента. Спенсър разговаряше с Ървинг. Началникът им даде знак да се приближат и представи Бош на човека от ФБР. На Хари му се стори, че Спенсър го гледа с пренебрежение. Нямаше добри впечатления от работата си с ФБР през годините. Никога не се беше срещал с този агент, но той бе заместник началник на лосанджелеското оперативно бюро и нямаше начин да не е чувал за него.

— Как ще процедираме, господа? — попита началникът.

— Ако сте съгласен, ще наредя хората ми да се съберат тук в осем часа утре сутрин — отвърна Спенсър.

— Отлично. Заместник-началник Ървинг?

— Да, съгласен съм. Ние ще работим в заседателната зала до моя кабинет. Ще съобщя на нашия екип да се събере в осем, за да прегледаме с какво разполагаме и да решим как ще продължим нататък.

Всички, освен Бош, кимнаха. Той знаеше, че няма думата по този въпрос.

После тръгнаха към вратата, през която беше влязъл началникът. Бош се оказа до О’Рурк. Той го попита дали знае кой е репортерът, задал въпроса за часовника и портфейла.

— Том Чейни.

Хари бе чувал това име, но не можеше да си спомни откъде.

— Репортер ли е?

— Не съвсем. Преди много години работеше в „Таймс“, но сега е в телевизията. Продуцент е на Харви Бътън. Не е достатъчно представителен, за да се появява пред камера. Затова му плащат адски много пари да търси материали за Харви и да му казва какво да говори. Харви има лице и глас. Чейни — ум. Защо питаш? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не. Просто се чудех.

— Заради въпроса за портфейла и часовника ли? Е, както ти казах, Чейни постоянно души наоколо. Има си източници. Повече от всички останали.

Излязоха през вратата и Бош зави наляво, за да се отправи обратно към заседателната зала на Ървинг. Готвеше се да напусне сградата, но не искаше да чака асансьор при всички тези репортери наоколо.

Когато стигна в заседателната зала, Ървинг седеше на старото си място.

— Съжалявам за онази работа с ФБР — каза той. — Научих го преди малко. Беше идея на началника.

— Разбрах. Сигурно така е правилно.

Той замълча в очакване на следващия ход на Ървинг.

— Сега искам хората ви да приключат с разпитите, които провеждат, и хубаво да се наспят, защото утре всичко започва наново.

Бош трябваше да положи усилия, за да се въздържи да не избухне.

— Искате да кажете да зарежем всичко, докато не се появят агентите от ФБР ли? Господин заместник-началник, това е убийство — двойно убийство! Не можем просто да прекъснем и утре пак да започнем.

— Не ви казвам да го прекъснете. Казах да завършите онова, което правите в момента. Утре ще се прегрупира-ме и ще начертаем нов за действие план. Искам хората ви да са свежи и готови за работа.

— Ясно. Както кажете.

Но Бош нямаше намерение да чака ФБР. Готвеше се да продължи следствието и да тръгне натам, накъдето го отведеше то. Независимо какво му нареждаше Ървинг.

— Може ли да получа ключ от тази стая? — попита той. — Скоро ще получим първата част от папките, които преглежда Ентренкин. Трябва ни сигурно място за тях.

Ървинг премести тежестта си на една страна и бръкна в джоба си. После плъзна ключа по масата. Бош го взе и го закачи на ключодържателя си.

— Колко души имат ключ за тук? — попита той. — Просто, да знам.

— Не се тревожете, детектив. Без мое разрешение в тази зала няма да влиза никой друг, освен хората ви.

Бош кимна, въпреки че Ървинг не беше отговорил на въпроса му.

Когато излезе през стъклените врати на центъра „Паркър“, Бош видя как се създава една новина. По площада отпред бяха разположени пет-шест телевизионни екипа, готови да излъчват репортажи на живо. На тротоара беше израснала микровълнова гора — върволица от телевизионни коли с издигнати микровълнови предаватели. Беше събота, иначе най-спокойният откъм новини ден през седмицата. Но убийството на Хауард Елайъс беше сензация. Определено щеше да е водеща новина. Местните телевизии щяха да започнат излъчване по обяд. И тогава щеше да се започне. Новината за убийството на Елайъс щеше да обрули града като горещ вятър и да разбуни страстите. Обстановката в управлението — а и в града-зависеше от начина, по който тези млади и красиви хора представеха получената информация. Полицията можеше само да се надява, че няма да разгорят вече тлеещото в обществото напрежение. Че ще проявят умереност и здрав разум, че просто ще изложат фактите, без да размахват томахавки. Но Бош знаеше, че тези надежди имат също толкова голям шанс, колкото и Елайъс, когато малко преди повече от дванадесет часа се бе качил на Ейнджълс Флайт.