Майкъл Конъли - Хари

— Будна ли си? — прошепна Хари.

— Ммм-хмм.

Той изчака.

— Къде беше, Елинор?

— В Холивуд Парк.

Бош не каза нищо. Не искаше да я обвинява в лъжа. Може би Жарден, човекът от охраната, просто не я бе забелязал на видеомониторите; Той продължи да зяпа в тавана, като се чудеше какво да каже.

— Зная, че си се обаждал да ме търсиш — рече Елинор. — Познавам Том Жарден от Лас Вегас. Работеше във „Фламинго“. Той те излъга. Първо дойде при мен.

Бош затвори очи и не отговори.

— Съжалявам, Хари, просто тогава не исках да приказвам с теб, нали разбираш?

— Не разбирам, Елинор. Защо не отговори на съобщението ми, когато се прибра?

— Какво съобщение?

Той осъзна, че след като по-рано беше изслушал съобщението, индикаторът на телефонния секретар не е светел.

— Няма значение. Кога се прибра?

Тя повдигна глава от възглавницата, за да погледне към светещите цифри на часовника.

— Преди два часа.

— Имаше ли късмет?

Всъщност, това не го интересуваше. Просто искаше да поддържа разговора.

— Горе-долу. Пропуснах голям удар.

— Защо?

— Дойдоха ми две аса, но имах и четири спатии — асо, тройка, четворка и петица. Затова развалих чифта аса. Изхвърлих купата, защото исках да направя кент флош роял. Тогава щях да получа джакпота. Бяха се събрали към три хиляди долара.

— И какво стана?

— Не ми дойде двойка спатия. Даже нямах спатия за обикновен флош. Дойде ми асо пика.

— По дяволите.

— Да, изхвърлих едно асо, само за да ми дойде друго. Спечелиха три десетки — подът беше към триста долара. Така че ако бях задържала асото купа, щях да имам три аса и да спечеля. Прецаках се. И тогава си тръгнах.

Бош не отговори. Зачуди се дали не се опитва да му каже нещо друго. Да изхвърлиш асо купа, защото се стремиш към по-голяма печалба, и да изгубиш всичко.

След няколко минути мълчание Елинор отново заговори:

— Работа ли имаше? Видях, че не си спал.

— Да, повикаха ме.

— Мислех си, че не си дежурен.

— Това е дълга история и не ми се говори за нея. Искам да поговорим за нас двамата. Кажи ми какво става, Елинор. Не можем… Нещо не е наред. Случва се вечер дори да не зная къде си и дали си добре. Нещо ми убягва и не зная какво е.

Тя се завъртя и се премести под завивките, за да се притисне към него. Отпусна глава на гърдите му и вдигна ръка, за да погали белега на рамото му.

— Хари…

Той зачака, но Елинор не продължи. Тя се покатери отгоре му и започна леко да поклаща бедра.

— Трябва да поговорим за това, Елинор.

Бош усети, че пръстът й се плъзга по устните му.

Любиха се бавно. Мислите в главата му хаотично се блъскаха. Обичаше я, обичаше я повече от всичко на света. Знаеше, че и тя го обича по своя си начин. Тя правеше живота му пълнокръвен. Но разбираше, че при; нея не е така. Нещо й липсваше и тази мисъл го караше: да страда.

Над брака им тегнеше усещане за обреченост. През лятото Бош бе извършил няколко продължителни разследвания, едно от които бе наложило едноседмично пътуване до Ню Йорк. Докато го нямаше, тя за пръв път беше отишла в покер-залата в Холивуд Парк. От скука и от разочарование, че не си е намерила подходяща работа в Лос Анджелес. Бе се върнала към картите, за да открие онова, което й липсваше, на покритите със син филц маси.

— Елинор — каза той, когато свършиха. — Обичам те. Не искам да те загубя.

Тя му запуши устата с дълга целувка и прошепна:

— Спи, скъпи. Спи.

— Остани при мен — каза Бош. — Не си отивай, докато спя.

— Няма.

Тя силно го притисна към себе си и Хари се опита да забрави всичко друго. Само за известно време, помисли си той. По-късно отново щеше да поговори с нея. Но сега щеше да поспи.

След няколко минути се унесе и сънува, че пътува с Ейнджълс Флайт към върха на хълма. Когато се разминаха с другата мотриса, Бош погледна през прозореца и видя, че Елинор седи вътре сама. Не гледаше към него.

Събуди се след малко повече от час. В стаята беше тъмно. Огледа се наоколо и видя, че Елинор не е в леглото. Той седна и я повика. Това му напомни за сутринта, когато бе отговорил на телефона.

— Тук съм — извика тя.

Бош се облече и излезе от спалнята. Елинор седеше на дивана в дневната. Носеше халата, който й бе купил от хотела на Хаваите по време на медения им месец.

— Хей — каза той, — помислих си… Не зная.

— Говореше насън. Затова дойдох тук.

— Какво казах?

— Викаше името ми и разни други неща, които нямаха смисъл. Нещо за Ейнджълс Флайт.

Той се усмихна, кимна и седна на стола от другата страна на масичката.