Майкъл Конъли - Хари

Той зачака. Майката и синът седяха един до друг на диван, тапициран с дамаска на жизнерадостни растителни мотиви. Младежът стисна очи като дете, което се надява да избегне някакво наказание. Тежестта на чутото едва сега го притисна и той започваше да осъзнава, че никога повече няма да види баща си.

— Знаем, че това е ужасен удар за вас — тихо каза Бош. — Бихме искали да съкратим този разговор, за да останете насаме. Но трябва да ви зададем няколко въпроса, които могат да ни помогнат.

Той изчака, но никой не възрази.

— Основното, което не успяхме да разберем, е защо господин Елайъс е пътувал с Ейнджълс Флайт. Трябва да изясним къде е…

— Отивал е в апартамента — без да отваря очи, го прекъсна Мартин.

— Какъв апартамент?

— Имаше апартамент близо до офиса си, за да може да остава там, когато има дело или когато се готви за процес.

— Там ли щеше да остане тази нощ?

— Да. И не само днес, а цялата седмица.

— Щяха да го посетят някакви хора от полицията-каза Мили Елайъс. — След работа. Щеше да остане до късно в офиса, а после да се прибере в апартамента.

Бош изчака с надеждата някой от двамата да добави нещо повече за тази уговорка, но синът и майката мълчаха.

— Телефонира ли ви, за да съобщи, че ще остане там? — попита той.

— Да, винаги ни предупреждаваше.

— Кога ви телефонира? Имам предвид този път?

— През деня. Каза, че ще остане в офиса до късно и че ще работи в събота и неделя. Нали разбирате, за да се подготви за процеса в понеделник. Каза, че щял да се опита да се прибере вкъщи в неделя за вечеря.

— Значи не сте го очаквали тази вечер, така ли?

— Точно така — отвърна Мили Елайъс. Гласът й прозвуча предизвикателно, сякаш бе доловила някакъв скрит смисъл във въпроса на Бош.

Той кимна, за да я увери, че не се опитва да намекне каквото и да е. Поиска адреса на апартамента и се оказа, че се намира в жилищен блок, наречен „Плейс“, точно срещу Музея за модерно изкуство, оттатък Гранд Стрийт. Хари си извади бележника и го записа.

— Госпожо Елайъс — каза той, — спомняте ли си поточно кога за последен път разговаряхте със съпруга си?

— Беше почти шест часът. Винаги ми звъни тогава, за да ми каже да го имам предвид за вечеря.

— Ами вие, Мартин? Кога за последен път разговаряхте с баща си?

Мартин отвори очи.

— Не зная, човече! Трябва да има поне два дни. Но какво значение има това? Вие знаете кой го е извършил. Някое ченге.

По лицето му започнаха да се стичат сълзи. На Бош му се искаше да е някъде другаде. Където и да е.

— Дори и убиецът да е ченге, Мартин, имате думата ми, че ще го открием. Няма да му се размине.

— Естествено — без да поглежда към него, отвърна младежът. — Давал ни думата си. Ами Вие какъв сте, по дяволите?

Това накара Бош да помълчи малко, преди да продължи.

— Още няколко въпроса — каза накрая той. — Господин Елайъс има ли кабинет тук?

— Не — отговори синът. — Не работеше вкъщи.

— Добре. Следващият въпрос. През последните дни или седмици споменавал ли е за конкретна заплаха или за човек, който според него е имал намерение да го убие?

Мартин поклати глава.

— Но винаги казваше, че някой ден ченгетата ще го очистят. Ченгетата са…

Бош кимна — не в знак на съгласие, а просто за да покаже, че разбира.

— И един последен въпрос. При Ейнджълс Флайт е била убита и жена. Изглежда не са били заедно. Казва се Каталина Перес. Това име говори ли ви нещо?

Той плъзна поглед по лицата на майката и сина. И двамата го гледаха безизразно.

— Добре.

Бош се изправи.

— Сега ще ви оставим. Но ще се наложи или аз лично, или други детективи пак да поговорят с вас. Навярно по-късно днес.

Никой не му отговори.

— Госпожо Елайъс, можете ли да ни дадете снимка на съпруга ви?

Жената вдигна поглед към него. Лицето й изразяваше дълбоко смущение.

— За какво ви е снимка на Хауард?

— Възможно е в хода на следствието да се наложи да я покажем на някого.

— Всички познават Хауард.

— Сигурно е така, госпожо, но все пак може да ни потрябва снимка. Бихте ли…

— Мартин — прекъсна го тя, — иди да ми донесеш албумите от чекмеджето в кабинета.

Младежът напусна стаята и тримата зачакаха. Бош извади от джоба си визитка и я постави върху стъклото на масичката от ковано желязо.

— Това е номерът на пейджъра ми, ако ви потрябвам или мога да ви помогна с нещо. Имате ли семеен свещеник, когото бихте желали да повикаме?

Мили Елайъс отново го погледна.

— Преподобният Тъгинс от АМЕ1.