Майкъл Конъли - Хари

— Добре дошъл в отдел „Убийства“ — каза Бош и изключи.

— Какво има? — попита Частейн.

— Нищо. Глупости.

Хари набра номера на Ървинг. Заместник-началникът отговори след първото иззвъняване и съобщи цялото си име и длъжност. На Бош му се стори странно, че Ървинг изглежда толкова бодър, като че ли изобщо не е спал.

— Тук е Бош, господин заместник-началник. Казахте да ви позвъня, ако…

— Няма проблем, детектив. Какво става?

— Току-що уведомихме семейството. Съпругата и сина на Елайъс. Хм, тя поиска да повикам свещеник.

— Не виждам защо да не го направите?

— Свещеникът е Престън Тъгинс и реших, че може би някой малко по-старши от мен би могъл по-добре да…

— Разбирам. Правилно решение. Ще се погрижа. Предполагам, че началникът лично ще иска да се заеме. И без това тъкмо се канех да му позвъня. Нещо друго?

— Засега не.

— Благодаря ви, детектив.

Ървинг затвори. Частейн попита какво е казал и Бош му предаде разговора.

— Имам чувството… — измърмори Частейн, че играта ще загрубее.

— Можеш да си сигурен.

Частейн се канеше да каже нещо, но пейджърът на Бош запиука. Той провери номера. Пак не го търсеха от домашния му телефон. Беше Грейс Билетс. Беше забравил да й позвъни. Сега го направи и тя отговори веднага след първото иззвъняване.

— Чудех се дали ще ми се обадиш.

— Извинявай. Имах работа и ми изскочи от ума.

— Е, какво става? Ървинг не ми каза кой е убит, а само, че „Въоръжени обири и убийства“ и Сентръл не могат да поемат случая.

— Хауард Елайъс.

— Мамка му… Хари… Искрено ти съчувствам.

— Няма нищо. Ще се справим.

— Ще си в центъра на вниманието. А ако е било някое ченге… Във всички случаи ще попаднеш под ударите. Успя ли да разбереш нещо от Ървинг? Иска ли да разплетеш възела?

— Дава двусмислени сигнали.

— Не можеш да говориш свободно ли?

— Точно така.

— Е, и аз получавам двусмислени сигнали. Ървинг ми каза да освободя групата ти от дежурства, но само до петък. После пак ще разговаряме. След като вече зная коя е жертвата, според мен, това означава, че ще работиш по случая дотогава и после ще те върне в Холивуд, където ще продължиш следствието между другото.

Бош кимна, но не каза нищо. Това съответстваше на другите ходове на заместник-началника. Ървинг бе събрал голям екип за работа по случая, но очевидно щеше да им даде само една седмица. Може би се надяваше, че дотогава интересът на медиите ще отслабне и следствието в крайна сметка ще потъне сред купищата неразкрити престъпления. Ървинг се заблуждава, ако смята така, помисли си Бош.

Поговориха още няколко минути и Билетс-приключи с думите:

— Пази се, Хари. Ако го е извършило ченге, някой от „Грабежи и убийства“…

— Какво?

— Просто внимавай.

— Ще внимавам.

Той изключи телефона и погледна през предното стъкло. Почти бяха стигнали до магистрала 110 и скоро отново щяха да са на Калифорния Плаза.

— Твоят лейтенант ли беше? — попита Частейн.

— Да. Просто искаше да знае какво става.

— Какви са отношенията им с Райдър? Още ли са заедно?

— Това не е моя работа, Частейн. Нито пък твоя.

— Само питам.

Известно време пътуваха в мълчание. Въпросът на Частейн ядоса Бош. По този начин детективът от вътрешния отдел му напомняше, че са му известни някои тайни — че може и да не е в свои води, когато става дума за разследване на убийство, но че знае разни неща за ченгетата и трябва да бъде приеман сериозно. На Хари му се искаше да не бе разговарял с Билетс, докато Частейн бе в автомобила.

Частейн обаче явно усети грешката си и се опита да наруши мълчанието с безобиден разговор.

— Разкажи ми за онзи случай с твърдо сварените яйца, за който хората постоянно приказват.

— Нищо особено. Съвсем обикновен случай.

— Сигурно съм пропуснал историята във вестниците.

— Просто имах късмет, Частейн. Същия късмет, на който бихме могли да разчитаме и сега.

— Добре де, разкажи ми. Искам да зная — особено след като вече сме партньори, Бош. Обичам такива истории. Може пък късметът ти да се прехвърли и към мен.

— Беше рутинно повикване за убийство. Някаква майка се уплашила за дъщеря си, защото не пристигнала на летището в Портланд. Трябвало да дойде на сватба или нещо подобно. Семейството напразно я чакало на аерогарата. Както и да е, майка й позвънила в полицията и помолила да наминат покрай апартамента на дъщеря й. В малък квартал на Франклин, край Ла Брия. Патрулните отишли там, накарали домоуправителя да им отключи и я открили. Била мъртва от два дни — от сутринта, в която трябвало да лети за Портланд. Всичко беше направено да изглежда така, все едно, че е глътнала някакви хапчета и после си е прерязала вените във ваната.