Майкъл Конъли - Хари

— Патрулът е помислил, че е самоубийство.

— Беше инсценировка. Имаше прощално писмо. Беше откъснато от тетрадка и пишеше разни неща за живота, който не отговарял на очакванията й, че била самотна и така нататък. Абсолютно бълнуване. Всъщност, звучеше доста тъжно.

— И?

— Тогава бяхме само ние с Едгар, Райдър трябваше да свидетелства в съда. Вече се готвехме да обявим случая за самоубийство. Огледахме апартамента и не открихме нищо особено — освен писмото. Не успях да открия тетрадката, от която беше откъснат листът. И това ме смути. Искам да кажа, това не означаваше, че не се е самоубила, но беше необяснимо, нали разбираш?

— Ясно. Решил си, че някой е влизал вътре и е взел тетрадката, така ли?

— Може би. Не знаех какво да мисля. Казах на Едгар да хвърлим още един поглед наоколо и този път го направихме заедно.

— И си открил нещо, което Едгар е пропуснал.

— Не го беше пропуснал. Просто не му бе направило впечатление. Но аз го забелязах.

— Какво по-точно?

— В хладилника имаше отделение за яйца. Нали ги знаеш, с вдлъбнатини за поставяне на яйцата?

— Да.

— Е, забелязах, че на някои от яйцата има дата. Една и съща дата. Денят, в който жената трябвало да замине за Портланд.

Бош погледна към Частейн, за да види реакцията му. Лицето на детектива от вътрешния отдел изразяваше пълно объркване. Очевидно не схващаше.

— Яйцата бяха твърдо сварени. Онези с датите. Взех едно от тях, ударих го в мивката и го счупих. Беше твърдо сварено.

— Добре.

Частейн продължаваше да недоумява.

— Датата навярно показваше кога ги е сварила — поясни Бош. — Нали разбираш, за да различава сварените от суровите и да знае откога са. И тогава ме осени. Няма логика човек да си сваряха толкова яйца и после да се самоубива.

— Значи е било просто подозрение.

— Нещо повече от подозрение.

— Но ти само си разбрал, че е убийство.

— Това промени положението. Започнахме да гледаме на нещата по нов начин. Започнахме разследване. Трябваха ни няколко дни, но успяхме. Нейни приятели ни разказаха за тип, който я тормозел. Преследвал я, защото му била отказала да излезе с него. Поразпитахме из блока й и в крайна сметка се насочихме към домоуправителя.

— Мамка му, трябваше да се сетя, че е той.

— Разговаряхме с него и той се изпусна достатъчно, че да убедим съдията да издаде заповед за обиск. В жилището му открихме тетрадката, от която беше откъснато така нареченото „прощално писмо“. Представляваше нещо като дневник, в който беше записвала мислите си. Убиецът открил страница, на която жената говорела за тежестта на ЖРГЗОТЗ и му хрумнало, че може да я използва като предсмъртно писмо. Открихме и други нейни вещи.

— Защо ги е запазил?

— Защото хората са глупави, ето защо, Частейн. Ако искаш умни убийци, гледай телевизия. Запазил е вещите й, защото изобщо не му е дошло наум, че няма да повярваме в самоубийството й. И защото жената беше споменала за него в дневника си. Пишеше, че я преследвали, че това едновременно я ласкаело и плашело. Сигурно се е възбуждал, докато го е четял. И го е запазил.

— Кога е процесът?

— След два месеца.

— Няма начин да не го осъдят.

— Ще видим. И с О. Джей беше сигурно.

— Как го е направил? Може би я е упоил и после я е пренесъл във ваната?

— Той си отключвал и влизал в апартамента й, когато нея я нямало. В дневника се споменаваше, че като че ли някой се вмъквал тайно в жилището й. Тя спортувала — бягала по пет километра на ден. Според нас, тогава се е възползвал от отсъствието й. Жената имала в аптечната си болкоуспокоителни — няколко години по-рано получила контузия, докато играела скуош. Той вероятно е взел хапчетата по време на някое от проникванията си в апартамента й и ги е разтворил в портокалов сок. При следващото си влизане го е излял в бутилката със сок в хладилника й. Познавал навиците й, знаел, че след джогинг обича да седи на стъпалата отпред и да пие сок. Тя може би е разбрала, че е упоена и е потърсила помощ. Появил се той и я отвел вътре.

— Изнасилил ли я е?

Бош поклати глава.

— Сигурно се е опитал, но не е успял да го вдигне.

Няколко минути пътуваха в мълчание.

— Добър си, Бош — каза Частейн. — Нищо не ти убягва.

— Да бе, иска ми се да е така.

Частейн паркира пред модерния небостъргач „Плейс“. Преди да излязат навън, нощният портиер се приближи към тях или за да ги посрещне, или за да им каже да преместят колата. Бош отиде при него и му обясни, че Хауард Елайъс е бил убит на по-малко от една пряка оттам и че трябва да претърсят апартамента му, за да се уверят, че няма други жертви или че някой не се нуждае от помощ. Портиерът се съгласи, но заяви, че трябва да ги придружи. Хари категорично му нареди да остане във фоайето и да чака другите полицаи, които щяха да пристигнат.