Майкъл Конъли - Хари

— Тук има две четки за зъби!

— Добре.

Бош беше в дневната и разглеждаше книгите в библиотеката. Погледът му се спря на заглавие, което му бе попадало преди години — „Вчерашният ден ще те разплаче“ от Честър Хаймс. Усети присъствието на Частейн зад гърба си и се завъртя. Детективът от вътрешния отдел стоеше в коридора, водещ към спалните, и държеше в ръце кутия с презервативи.

— Бяха скрити най-отзад на лавицата под умивалника.

Бош не отговори, само кимна.

На стената в кухнята беше монтиран телефон със секретар. Индикаторът му премигваше и дигиталният дисплей показваше, че е оставено едно съобщение. Хари натисна бутона. Разнесе се женски глас.

— Здрасти, аз съм. Мислех си, че ще ми се обадиш. Надявам се, че не си ме забравил.

И толкова. Съобщението бе получено в 00:01 часа. По това време Елайъс вече е бил мъртъв, помисли си Бош. Частейн, който беше чул гласа и влезе в кухнята, само погледна към Хари и сви рамене. Бош отново пусна съобщението.

— Не ми прилича на гласа на жена му — каза той.

— Като че ли е бяла — прибави Частейн.

Хари мислено се съгласи с него. Той за трети път изслуша съобщението, като се съсредоточи върху гласа. В него ясно се долавяше интимност. Часът на обаждането и предположението на жената, че Елайъс ще я познае, също бяха в подкрепа на това заключение.

— Скрити в банята презервативи, две четки, загадъчна жена по телефона — каза Частейн. — Сигурно му е гадже. Нещата могат да станат интересни.

— Възможно е — отвърна Бош. — Сутринта някой е оправил леглото. В аптечката има ли нещо женско?

— Не.

Частейн се върна обратно в дневната. След като свърши в кухнята, Бош реши, че засега е видял достатъчно и отвори плъзгащата се стъклена врата на балкона. Облегна се на железния парапет и си погледна часовника. 04:50. После свали пейджъра от колана си и провери да не го е изключил по погрешка.

Пейджърът работеше. Елинор не се бе опитвала да се свърже с него. Чу, че Частейн излиза на балкона, — и заговори, без да се обръща.

— Познаваше ли го, Частейн?

— Кого, Елайъс ли? Ами, да.

— Откъде?

— Работил съм по случаи, които по-късно са стигали до съда. Призовавал ме е като свидетел. Освен това, офисът му е в Брадбъри, където са и нашите. Често го виждах. Но ако ме питаш дали сме играли заедно голф, отговорът ми е „не“. Познанството ни не беше от този род.

— Този тип си изкарваше прехраната, като съдеше ченгета. И в съда като че ли винаги имаше изключително пълна информация. Вътрешна информация. Някои казват, че не би могъл да я получи по редовен път. Че може да е имал вътрешни източници…

— Не съм бил информатор на Хауард Елайъс, Бош-прекъсна го Частейн. В гласа му се долавяше напрежение. — И не зная някой от вътрешния отдел да е бил такъв. Ние разследваме ченгета. Аз разследвам ченгета. Понякога си го заслужават, понякога не. Ти също като мен знаеш, че някой трябва да контролира полицията. Но да донасям на хора като Хауард Елайъс, би било низост на низостта, Бош!

Хари го наблюдаваше и виждаше как гневът блика от тъмните му очи.

— Само питам — отвърна той. — Трябва да зная с кого си имам работа.

Той отново насочи очи към града и после към площада под балкона. Видя, че Киз Райдър и Лумис Бейкър се приближават към Ейнджълс Флайт заедно с човек, за когото предположи, че е Елдридж Пийт, операторът на железницата.

— Добре, вече ме попита — каза Частейн. — Сега можем ли да продължим?

— Естествено.

В асансьора двамата мълчаха. Бош заговори едва, когато стигнаха фоайето.

— Ти върви — рече той. — Трябва да отида до тоалетната. Кажи на другите, че няма да се забавя.

— Добре.

Портиерът беше чул разговора им и съобщи на Бош, че тоалетната е зад ъгъла покрай асансьорите. Хари тръгна натам.

Остави куфарчето си върху плота до мивката и извади телефона. Първо набра домашния си номер. Когато му отговори телефонният секретар, той набра кода за новите съобщения. Чу само собствения си глас. Елинор не бе получила съобщението му.

— Мамка му — процеди Бош и изключи.

После се свърза с бюро справки и взе телефона на покер-залата в Холивуд Парк. Последния път, когато не се беше прибрала вкъщи, Елинор му каза, че е играла карти там. Набра номера и поиска да го свържат с охраната. Отговори му мъж, който се представи като господин Жарден. Бош му каза името и номера на служебната си карта. Жарден поиска да ги повтори. Очевидно ги записваше.

— Във видеозалата ли сте?

— Естествено. С какво мога да ви помогна?