Майкъл Конъли - Хари

— Естествено. Винаги, когато двамата с госпожица Киз-мин поискате.

Той погледна към Райдър и усмихнато се поклони.

— Благодаря ви — каза Бош. — Да вървим тогава.

Пийт се приближи до клавиатурата на компютъра и набра командата. Подът завибрира и се разнесе висок стържещ звук. Операторът се завъртя към тях.

— Когато пожелаете — надвика шума той.

Бош му махна с ръка и излезе навън. Частейн и Бейкър, детективът от вътрешния отдел, който бе партнирал на Кизмин Райдър, стояха до парапета и гледаха към релсите.

— Слизаме долу — извика им Бош. — Ще дойдете ли с нас?

Без да кажат нищо, двамата тръгнаха след Райдър и всички заедно се качиха на мотрисата, наречена Оливет. Труповете отдавна ги нямаше. Но петната от кръв все още стояха по дървения под и пейката, на която беше седяла Каталина Перес. Бош заслиза надолу по стъпалата, като внимаваше да не стъпи в червеникаво-кафявата локва, изтекла от тялото на Хауард Елайъс. После седна отдясно. Другите се настаниха надалеч от мястото, където бяха паднали труповете. Бош погледна през прозореца към станцията и махна с ръка. Мотрисата незабавно се разтресе и потегли. И той отново си спомни пътуването си с железницата като дете. Седалката беше точно толкова неудобна, колкото и тогава.

Не гледаше към другите. Очите му не се откъсваха от долната врата и релсите. Пътуването продължи не повече от минута. На долната спирка Бош слезе пръв. Той се завъртя и отново погледна към релсите. Главата на Пийт се очертаваше на фона на прозореца на станцията.

Хари не мина през въртележката, тъй като забеляза по нея черния прах за снемане на отпечатъци, а не искаше да си изцапа костюма. Управлението не смяташе това вещество за опасно и нямаше да му плати сметката за химическо чистене. Той посочи праха на другите и прескочи отгоре.

Огледа се наоколо с надеждата, че нещо може да привлече вниманието му, но не забеляза нищо необичайно. Пък и беше сигурен, че детективите от „Грабежи и убийства“ вече са претърсили района. Бе слязъл тук най-вече, за да получи лично представа за мястото. Отляво на сводестия изход на спирката имаше бетонно стълбище, предвидено за случаите, когато железницата не работеше, или за онези, които се страхуват да пътуват по наклонен релсов път. Стълбите бяха много популярни и сред любителите на неделния фитнес, които тичаха нагоре-надолу по тях. Преди около година беше чел за това в „Таймс“. В подножието на хълма до стълбището имаше осветена автобусна спирка. Дългата пейка беше покрита с навес от арматурно стъкло. На стените бяха залепени кинореклами. Една от тях представяше последния филм на Клинт Истуд — „Кръв“. В него се разказваше за бивш агент от ФБР, когото Бош познаваше.

Замисли се дали убиецът не е чакал под навеса Елайъс да се приближи до входа на Ейнджълс Флайт. Реши, че е малко вероятно. Спирката беше добре осветена и Елайъс щеше да го види. Тъй като смяташе, че адвокатът сигурно е познавал убиеца, Бош предполагаше, че престъпникът едва ли би чакал на толкова открито място.

Погледна от другата страна на арката, където имаше десетметрова ивица, разделяща спирката от малка офис-сграда. Там растеше акация, заобиколена от гъсти храсталаци. Прииска му се да не е оставял куфарчето си в мотрисата.

— Някой да носи фенерче? — попита той.

Райдър бръкна в чантата си и извади малко фенерче. Хари го взе и навлезе сред храстите, като осветяваше пътя си. Не откри очевидни следи, че убиецът е чакал тук. Отзад бяха пръснати всевъзможни боклуци, но като че ли всички бяха стари. Приличаше на място, на което са спирали бездомници, за да преровят чували с боклук, отмъкнати отнякъде.

Райдър се приближи до него.

— Откри ли нещо?

— Нищо важно. Просто се опитвам да разбера къде се е крил нашият човек. Това е едно от подходящите места. Елайъс не би го видял и той би могъл да излезе, и да го последва към мотрисата.

— Може пък да не е имало нужда да се крие. Възможно е да са дошли заедно.

Бош я погледна и кимна.

— Възможно е. Също толкова, колкото и моята версия.

— Ами пейката на автобусната спирка?

— Прекалено е на открито и е много добре осветено. Ако е бил някой, от когото Елайъс е имал причина да се страхува, адвокатът е щял да го види.

— Ами ако е бил дегизиран? Спокойно би могъл да си седи на спирката.

— Права си.

— Ти вече си мислил за всичко това, но ме оставяш да си приказвам за неща, които вече знаеш.

Бош не отговори. Той й върна фенерчето и излезе от храстите. Отново погледна към спирката и се изпълни с увереност, че е прав. Убиецът не беше чакал там. Райдър се приближи до него и проследи погледа му.