Майкъл Конъли - Хари

Бош кимна, но още в същия миг му се прииска да не бе задавал този въпрос. Мартин се върна в дневната с албума. Майка му го взе и започна да го разлиства. Многобройните фотографии на съпруга й я накараха отново да заплаче. Накрая стигна до снимка, показваща в близък план Елайъс. Тя реши, че ще свърши работа на полицията, внимателно я извади и я подаде на Бош.

— Ще ми я върнете, нали?

— Да, госпожо. Лично ще се погрижа да си я получите обратно.

Той кимна и се насочи към вратата. Чудеше се дали не може просто да забрави да позвъни на преподобния Тъгинс.

— Къде е съпругът ми? — неочаквано попита жената.

Бош се обърна.

— Тялото му е в патоанатомията, госпожо. Ще им оставя номера ви и те ще ви телефонират, когато дойде време да се погрижите за погребението.

— Ами преподобният Тъгинс? Искате ли да му позвъните от нашия телефон?

— Хм, не, госпожо. Ще се свържем с него от телефона в колата ни.

На излизане той хвърли поглед към снимките на стената в коридора. Хауард Елайъс се бе снимал с всеки известен чернокож лидер в града, както и с много други прочути личности — Джеси Джаксън, представителката в Конгреса Максин Уотърс, Еди Мърфи. На една от снимките адвокатът стоеше между кмета Ричард Риърдан и члена на Градския съвет Ройъл Спаркс. Бош знаеше, че Спаркс бе използвал общественото недоволство от полицейските извращения, за да се издигне в градската йерархия. Елайъс щеше да му липсва, за да раздухва огъня, макар че със сигурност щеше да използва убийството му в своя полза. Хари се зачуди как такива благородни каузи често изкарват пред микрофоните такива лъстиви кариеристи.

Имаше и семейни снимки. На няколко от тях Елайъс беше със съпругата си. На други бе със сина си — на лодка, уловили голяма риба, или от двете страни на книжна мишена с няколко дупки. Мишената изобразяваше Дарил Гейтс, бивш началник на полицията, когото Елайъс многократно беше съдил. Бош си спомняше тези мишени, нарисувани от местен художник и станали много популярни в края на бурния мандат на Гейтс.

Хари се наведе напред, за да разгледа внимателно снимката и се опита да определи оръжията, но детайлите бяха прекалено дребни.

Частейн посочи към друга снимка, на която Елайъс бе заедно с началника на полицията на някакво официално събиране. Предполагаемите врагове се усмихваха към обектива.

— Като че ли се чувстват много добре — прошепна той.

Бош само кимна и излезе навън.

Частейн изкара автомобила от отбивката и пое обратно към магистралата. Двамата мълчаха и мислеха за нещастието, за което току-що бяха съобщили на едно семейство. А също и за вината, която бяха стоварили върху тях.

— Винаги си пати вестоносецът, ако носи лоша вест — каза Бош.

— Донякъде се радвам, че не работя в твоя отдел-отвърна Частейн. — Мога да го преживея, когато са ми бесни ченгета. Но това…

— На това му викат „черната работа“ — уведомяването на роднините.

— Трябва да му викат „прецакване на хора“. Мъчим се да открием кой е убил този тип, а те казват, че сме били ние. Ти вярваш ли в тези глупости?

— Не го приемам буквално, Частейн. На хора в такова състояние им е позволена известна слабост. Боли ги, затова си изпускат нервите, нищо повече.

— Ще видиш. Само почакай онзи хлапак да се появи по новините в шест часа. Познавам този тип хора. Тогава няма да си толкова състрадателен. Както и да е, къде отиваме сега, пак на местопрестъплението ли?

— Първо до апартамента му. Знаеш ли номера на пейджъра на Делакроче?

— Не наизуст. Погледни в списъка си.

Бош отвори бележника си, откри го и го набра.

— Ами Тъгинс? — попита Частейн. — Ако му позвъниш, ще му дадеш начален старт да вдигне на крак целия Саут Енд.

— Зная. Мисля по въпроса.

Хари мислеше за това още от мига, в който Мили Елайъс беше споменала името на Престън Тъгинс. При много от малцинствените групи пасторите имаха тежестта на политици, когато ставаше дума за реакцията на общността към социално, културно или политическо събитие. Престън Тъгинс беше нещо повече. Той оглавяваше група свещеници и всички заедно представляваха могъща и имаща опит с медиите сила, която можеше да държи цялата общност нащрек — или да я накара да изригне като вулкан. С Престън Тъгинс трябваше да бъдат крайно внимателни.

Бош пъхна ръка в джоба си и извади визитката, която по-рано му беше дал Ървинг. Тъкмо се готвеше да набере един от номерата, когато телефонът в ръката му иззвъня.

Беше Делакроче. Хари му даде адреса на апартамента на Елайъс в „Плейс“ и му нареди да вземе още една заповед за обиск. Делакроче изруга, защото вече веднъж беше събудил съдията. Сега щеше да му се наложи отново да го направи.